понеделник, 15 февруари 2010 г.

Грижи около раждането на зайчетата

ГРИЖИ ОКОЛО РАЖДАНЕТО НА ЗАЙЧЕТАТА


Бременността на зайкинята може да се установи чрез опипване на корема и още на 10-ия 12-ия ден след чифтосването. Около 30-31 дни след забременяването зайката трябва да роди. Необходимо е в последните дни на бременността женската да се храни изключително с питателни храни (например с хляб, мляко, моркови, зърнени храни и фураж от бобови растения).

Поставяне на гнездото

Три дни преди раждане върху клетката трябва да бъде монтирано гнездото, след което да предоставите подходящ материал (слама и сено) на женската сама да постели пода на гнездото, като все пак контролирате образуването на уютно и добре застлано гнездо. Някои женски ядат сламата, затова трябва навреме да слагате нова. С приближаване на момента на раждане женската започва да скубе козина от бедрата, корема и най-вече от гърдите си и я размесва със сламата в гнездото, което така става по-меко и топло.

Контрол на гнездото след раждане

Необходимо е непрекъснато и внимателно да контролирате процесите след раждането. Трябва да бъдат преместени “нежеланите зародиши”, за да не бъдат разкъсани от женската.

Също така се отстраняват мъртвородените и се записва броят на живите.
В случай че женската не е постлала достатъчно козина, добре е да оскубете много деликатно козина от животното, с която да бъдат покрити малките.

Адекватната намеса на стопанина е много важна и за така нареченото изравняване на гнездата. Женска, която е родила по-малко от четири зайчета трябва да бъде чифтосана отново, а малките да бъдат дадени на друга зайкиня за кърмене. Женските с многобройно котило (над 8-9 новородени) не са способни да се грижат за всички, затова е добре някои малки да бъдат прехвърлени на друга зайка. За да бъде извършена размяната трябва да разполагате с женски, родили същия ден по малко от 4-6 зайчета.

На всяка приемница не трябва да се прехвърлят повече от три зайчета.

Процедурата се извършва до 3-ия 4-ия ден от раждането. Най-подходящият момент е веднага след кърмене, тъй като така малките прекарват в новото гнездо 15-18 часа преди да бъдат нахранени отново. За да стане приемането още по-лесно може да отъркате малките в козината на дойката. Така те приемат миризмата на новата си кърмачка. Естествено при извършването на този процес ръцете на работника са задължително добре измити и за предпочитане натъркани с треви (тимус или майорана).
На всеки два-три дни трябва да се добавя по малко слама за подновяване на постелята в гнездото.

Контрол на гнездото след раждане

- женската трябва да остане извън гнездото и да не й давате възможност да влезе;

- с перфектно чисти ръце отстранете мъртвородените, запишете броя на приплодите;

- в случа че женската не е постлала достатъчно козина, оскубете много деликатно козина от нея, с която да бъдат покрити малките.

Бременността може да се установи чрез опипване на корема на женската още на 10-ия- 12-ия ден след съешаването. На 30-ия- 31-ия ден след забременяването зайкинята трябва да роди.

Новородените зайчета изискват специални грижи

За отглеждане на бозаещите зайчета първостепенно значение има вроденият майчин инстинкт. Без да се взема предвид породната принадлежност, се срещат зайкини, които след раждане изоставят и не кърмят своите малки.

Новородените на домашния заек се раждат голи и слепи, но още на следващия ден на главичката им израстват малки първични влакна. След 3 дни цялото тяло се покрива с осилести влакна с дължина около 1 мм. На 5-ия ден те израстват до 5-6 мм и се появяват зачатъци на пухови влакна Зайчетата проглеждат на 9-ия-10-ия ден след раждането, а към 18-ия ден започват да излизат от гнездото и приемат малки парченца от гранулките или нежните листенца на люцерновото сено.

Има случаи, когато зайкините раждат малките разхвърляно в клетката и не оскубват пух от гръдно-коремната си част. Тъй като ражданията протичат обикновено през нощта, ако не се забележат от зайцевъдите до сутринта, зайче-

тата се охлаждат и умират.

При намиране на жизнени зайчета в клетката те трябва да се прехвърлят обратно в центъра на гнездото, за да могат да се затоплят от другите. За да се избегнат тези случаи, когато започнат масови озайчвания налага се във фермата да се организират нощни дежурства. Необходимо е да се извършват ежедневни прегледи поне два пъти дневно на гнездата с новородените, като мъртвородените, частите от плацентата и мокрия пух се отделят.

Поддържането на стриктна хигиена в родилното сандъче е от много голямо значение за намаляване на смъртността. Ето защо е желателно да се използват родилни сандъчета с подвижни капаци, които създават условия за по-лесно обслужване на зайчилото. През горещите летни дни тези капаци могат да се оставят отворени за проветряване и достъп на свеж въздух.
През летния период тези проверки трябва да бъдат по-чести, тъй като поради високите атмосферни температури мъртвите зайчета бързо се разлагат, замърсяват гнездото и създават предпоставки за възникване на инфекциозни заболявания.

При проверката на гнездото с малките зайчета, особено преди 10-ия ден, т.е. преди проглеждането, пипането на новородените трябва да става задължително с идеално измити с не ароматизирани сапуни ръце. Може да се използват хирургически ръкавици, които също трябва грижливо да се измият и подсушат.

Тази профилактика е абсолютно необходима, защото малките зайчета носят много специфична миризма, по която майката безупречно ги познава и възприема. Тези ароматни субстанции са толкова специфични, че майката разпознава по миризмата дори и чужди зайчета от друго зайчило, които са прехвърлени в нейното гнездо.

Противопоказано е зайчетата да се пипат с мръсни ръце, замърсени особено с нафта, бензин, моторни масла, фекалии от крави, свине или овце. В този случай се променя специфичната миризма на новородените и майката може да спре да ги кърми.

Ако зайкинята не се е оскубала достатъчно, тя може да се оскубе на ръка и с пуха да се покрият новородените.

Често пъти причина за разхвърленото раждане и липсата на майчини грижи е проявата на еструс непосредствено след раждането. В такива случаи е необходимо зайкинята да бъде веднага покрита, след което тя се успокоява и започва да се грижи за малките си.

Избор на зайци за разплод

ИЗБОР НА ЗАЙЦИ ЗА РАЗПЛОД


Възрастният мъжки заек за разплод трябва да бъде в добро здравословно състояние, с правилно телосложение, здрава конституция и добра охраненост, т.е. в развъдна конидиция. Във външния вид (екстериора) на такъв заек трябва да бъдат добре изразени неговата мъжественост и активен характер. Той трябва да има:

- по-едра, по-широка и възгруба глава;

- широк и добре развит гръден кош;

- равен гръб и поясница;

- добре развита мускулатура по цялото тяло, и особено в областта на поясницата и задните крайници;

- тънки плътни и здрави кости;

- правилно поставени и добре окосмени крака, особено в областта на стъпалото.

Не са желателни леката и изнежена глава, кожната гънка в областта на шията (свързана е с флегматичен темперамент) и тънката и дълга шия, която говори за недостатъчно добре развит гръден кош и изнежване на конституцията.

Мъжкият заек се избира и по произход. Той трябва да е от многоплодна и високомлечна зайкиня. Желателно е бащата да е също от високопродуктивна майка. В никакъв случай не бива да е от малобройно зайчило. На гръднокоремната част той трябва да има четири двойки пъпчици, които представляват закърнели млечни жлези.

Много е важно добре да се огледат половите му органи, респективно семенниците. Те трябва да бъдат два и да са нормално разположени. Преценката им се затруднява от това, че когато мъжкият заек дълго време не е използван за разплод, те преминават в ингвиналните тръби и трудно се забелязват.

За да се провери дали това не е трайно увреждане, внимателно се прави лек масаж на задната част на корема и семенниците се преместват в семенните торбички.

При избора на женски заек за разплод се следи във външния му вид да бъде подчертана женствеността. Главата трябва да е типична по форма и големина за породата, по-лека и слабо удължена. При породите, за които кожната гънка (герданът) в областта на шията е породен белег, се допуска такава гънка, но тя не трябва да е прекалено голяма.

Зайкинята трябва да има правилно телосложение, да е с широка поясница и крупа, с равен и широк гръб. Не се допускат шаранообразен или провиснал гръб и поясница. Избират се добре охранени животни с гъста и изравнена по цялото тяло космена покривка и със спокоен темперамент, а не злонравни. Задължително се проверява дали млечните жлези са здрави, нормално развити, функционират ли добре и имат ли най-малко четири чифта цицки.

Женските зайци, които се оставят за разплод, се преценяват и по произход. Ако са от високоплодовити и високомлечни майки, това до голяма степен ще гарантира и тяхната висока продуктивност. Задължително се бракуват зайкините, които след първото и второто раждане не се проявяват като добри майки, не правят гнезда преди раждане, разхвърлят по пода на клетката малките зайчета, не ги хранят, тъпчат ги, а понякога ги изяждат.

Важен фактор, определящ високата продуктивност, е възрастта на разплодните зайци. Зайкините показват максимална плодовитост, висока млечност и добри майчински качества след второто и третото раждане, а мъжките разплодници са най-продуктивни след едногодишна възраст. След третата година продуктивността на зайците, и по-специално плодовитостта им, рязко намалява. За да се поддържа висока продуктивност, ежегодно зайците се бракуват, когато:

♦ Продуктивните им качества са намалели, женските са навършили 3 години, а мъжките – 4 години.

♦ Мъжките зайци, които поради повреда или заболявания не извършват нормално скачките и не заплождат зайкините.

♦ Мъжките зайци, които поради недоброкачествена сперма не заплождат покритите от тях зайкини.

♦ Мъжките зайци, за които е установено, че заплодените от тях зайкини раждат малък брой зайчета.

♦ Зайкини, които при нормални условия на хранене и гледане и покривани неколкократно от пълноценни мъжки разплодници не се заплождат. Най-честата причина е безплодието им.

♦ Зайкини, които често абортират и допускат различни неблагополучия по време на ражданията в условията на нормално хранене.

♦ Зайкини, които раждат малко зайчета (по 2-З).

Не трябва да се избързва с бракуването на майките, които на първото раждане имат малобройно зайчило. Често при следващите раждания те дават голям брой и с висока жива маса зайчета.

Хранене на зайци

Зайците се отличават с изключително висока интензивност на растеж в млада възраст. За първите 60 дни те увеличават живата си маса 24 – 26 и повече пъти в сравнение с живата маса при раждането.


Съвременното клетъчно отглеждане обаче ги лишава от възможност сами да намират част от храната си. При отлеждане на зайците в клетки на открито храненето им заема 30 – 40% от себестойността на продукцията. Интензивното развъждане при промишленото производство повишава относителния дял на храненето до 75% от себестойността на продукцията, тъй като значително се намаляват разходите по обслужването и амортизацията.

През последните години усилено се изследват нуждите на зайците от хранителни, биологичноактивни вещества и енергия. Особено голяма е нуждата от такива проучвания при отглеждането на зайците в закрити зайчарници, при които се практикува хранене с целодажбени гранулирани фуражи. За да може зайците оптимално да проявят продуктивните си качестна, освен добре организираните развъдно – подобрителна работа и отглеждане необходимо е правилно организирано пълноценно хранене. При такова хранене се получават евтино висококачествено ( бройлерно ) заешко месо и красиви кожи.



Състав на фуражите.

Вода. Водата не е хранително вещество, но е така необходима за организма на заека, както и хранителните вещества. Заекът, както и другите животни, понася по – леко гладуването, отколкото жаждата. При гладуване може да загуби цялото количество тлъстини на организма, до 50% от белтъците, без това да е опасно за живота му, докато загубата само на 10% от водата се оказва смъртоносна. При водно гладуване зайците могат да живеят до 19 дни. При недостиг на вода се уголемява далакът на зайците, а черният дроб и бъбреците намаляват размерите си. Често се установява заболяване от нефрит, в резултат на което смъртността при животните рязко се увеличава. Значително по – голяма е нуждата от вода и при всички категории зайци, когато се ранят с целодажбени гранулирани фуражи. Недостигът на вода, особено в момента на озайчването, когато заедно с приплодите от организма на зайкинята се отделяголямо количество течност, причинява нарушаване на водния баланс в организма, а оттук и различни аномалии.

Белтъци. Те влизат в състава на тъканите на организма – мускули,вътрешни органи, крв, кожа, космена покривка и т.н., и не могат да бъдат заменени с други хранителни вещества. Белтъци се съдържат в значителни количества в мускулите на зайците – от 20,2 до 25%, а в млякото на зайкинята – от 11,5 до 14,54%. Липсата на лейцин предизвиква нарушения в усвояването на белтъка от фуражите, задържа растежа на младите животни и води към намаляване на живата маса при възрастните. Пълноценни по отношение на аминокиселините са млякото, свежата трева, доброкачественото сенно брашно и фуражите от животински произход.

Въглехидрати. Въглехидратите, особено скорбялата и захарите, в организма на жилотните служат за източник на топлинна енергия. От изгарянето на 1g въглехидрати се получават 18,84 к J ( 4,5 ксаl ) енертия. При продължително хранене с фуражи, бедни на структурни въглехидрати, се наблюдават застой в растежа, намаляване на млечността и увеличаване на костните заболявания. Особено място между въглехидратите заемат суровите влакнини. Те се съдържат в листата и стъблата на всички растения. Много сурови влакнини има в сламата, клонките и загрубелите тревни фуражи.

Много изследвания показват, че оптималното равнище на суровите влакнини се изменя в зависимост от възрасста и от различното физиологично състояние. За възрастните зайци нуждата от сурови влакнини в период на покой, по време на случната кампания и бременността е от 15 до 20% от сухото вещество, за лактиращите зайкини – 10 – 16 %, а за растящите млади зайци – 12 – 15 %. Голямо значение при храненето на зайците има не само опазването на оптимално съдържание на сурови влакнини, но и правилното съотношение между суровия протеин и суровите влакнини.

При хранене на основното стадо с фуражи, предназначени за зайците за угояване, се наблюдават затлъстяване, нарушаване на възпроизводителните функции и намаляване на продуктивните качества.

Мазнини. Мазнините, както и др. Хранителни вещества, са необходими за нормалната дейност на животинския организъм. Те служат за образуване на топлинна енергия, за поддържане температурата на тялото и за образуване на тлъстини в организма. Мазнините се натрупват в подкожието и съединителната тъкан, около вътрешните органи.

За нормалното си съществуване зайците трябва да получават с фуражите всеки денпоне една от незаменимите мастни киселини: линолова, линоленова, архидонова. Нуждата от мазнини е по – голяма при малките зайчета, особено при отбитите на 28 – 30 дневна възраст, които са консумирали майчиномляко с високо съдържание на мазнини.

Минерални вещества. Значението на минералните вещества при храненето на зайците и особено на малките зайчета, бременните и лактиращи зайкини, е много голямо. Те изграждат костната система, влизат в състава на мускулите, млякото, кръвта и т.н. При младите зайци нуждата от калций е 0,7 – 1,2 g дневно, а на фосфор – 0,5 – 0,7 g. Бозаещите зайчета получават 80 – 90 % от необходимия калций и фосфор чрез майчиното мляко. Най – много калций се съдържа в бобовите треви и сена, в храните от животински произход и др.

Голяма е ролята на солта за организма на животните. Недостатъчното количество сол в дажбите на зайците предизвиква забавяне в отделянето на храносмилателни сокове, намаляване на интензивността на растеж на малките зайчета и намаляване на млечността на зайкините. Препоръчва се солта да се дава за близане или в смеските в количество 0,5 % от сухото вещество на дажбата.

За организма на заека и особено за малките зайчета голямо значение има желязото.

Витамини. Витамините са жизнено необходими вещества за животинския организъм. Особено голяма е потребността от витамини при зайците през периода на интензивния растеж, бременност и лактация. За зайците най – голямо значение в дажбта имат витамините A, D, E, PP и в някои случаи В12.

Потребност от енергия. У нас потребността от хранителни вещества в зайцевъдството се изразява в овесени кръмни единици. Потребността на зайците от хранителни вещества и енергия е различна. Зависи от много фактори, но най – важни от тях са възрастта на животните, физиологичното им състояние ( покой, случен период, бременност, лактация и т.н.), микроклимат и др.

Изследванията на много автори показват, че за поддържане на жизнената дейност на мъжките и женските зайци през времето, когато не се използват за разплод, са необходими от 380 до 400 kcal, или 1590 k J, или 159 g кр. ед. Тази потребност се повишава през случния период, бременността и особено през лактацията.



Основни видове фуражи за зайците.

Концентрирани фуражи. Зайците се храня със зърнени житни и бобови фуражи, семена от маслодайни култури и отпадъци от преработването им, отпадъци от преработването на някои технически култури и комбинирани фуражи. Овесът е най – добрият между зърнените фуражи. Ечемикът и пшеницата успешно може да бъдат използвани при храненето на зайците, като ечемикът, както и царевицата с дават в по – големи количества, когато зайците не се използват за разплод. С най – голямо значение за нашата зайцевъдна практика има слънчогледовия шрот, който може да се дава в по – големи количества на бременни и кърмещи зайкини, а също и на растящи зайци.

Сенното брашно се цени като богат източник на каротин, протеин и сурови влакнини.

Зелени фуражи. Те са най – разпространеният и най – евтиният източник за задоволяване на зайците с витамини, пълноценни белтъчни вещества, лесносмилаеми въглехидрати и минерални вещества. Люцерната съдържа голямо количество протеин, каротин, витамин Е, В2, D2 и минерални вещества, особено калций. Зайците приемат с апетит тревни смески от естествените и изкуствените ливади, които може да бъдат давани в големи количества без опасност от подувания.

Сено. При храненето на зайците широко приложение намират различните бобови, бобово – житни сена и сенажи.

Силажи. Имат голямо значение за храненето на зайците късно през есента, през зимата и рано напролет. Чрез тях се осигуряват на животните висококачествени белтъци, витамини и др. С най – голям апетит зайците консумират силажа, приготвен от моркови и зеле, като с него може да бъдат заменени корено- и клубеноплодните.

Сочни. От сочните фуражи в зайцевъдството се използват коренаплодите, клубеноплодите и сочноплодите. Най – често на зайците се дават моркови, картофи, цвекло, ряпа и др.

Морковите съдържат около 13% сухо вещество, главно захари и каротин. Подходяща храна са за всички категории зайци, но особено полезни са за растящите зайчета, бременните зайкини и мъжките разплодници по време на подготовката и провеждането на случната кампания.

Картофите – варени и сурови, се приемат от зайците с голям апетит.



Норми за хранене на зайците.

Нормите за хранене на зайците показват средната нужда от хранителни вещества на организма. Те са диференцирани в зависимост от възрастта, живата маса и физиологичното състояние на зайците и отразяват нуждата им от енергия, протеини, сурови влакнини, минерални вещества и витамини.
При съставянето на дажбите много важно е да се знаят възможностите на младите и възрастните зайци за консумация на различни видове фураж.

Хранене на зайците вразлична възраст и при различно физиологично състояние.


Хранене на възрастни зайци презпериода на покой.

Периодът на покой за мъжките зайци е времето между съешаванията, а за възрастните зайкини времето от онбиването на зайчетата до новото съешаване. При храненето можеда бъдат използвани ливадно, люцерново, детелиново, фиево – овесено и други видове сена със задължително условие да бъдат доброкачествени и по тях да няма плесени, към които зайците са много чувствителни.

Хранене на мъжки разплодници и зайкини през периода на подготовка и провеждане на случната кампания.

Мъжките и женските зайци през периода на подготовка и провеждане на случната кампания трябва да бъдат в разплодна кондиция. Потребността на мъжките зайци от енергия през този период нараства с около 20 – 25 % и зависи от живата маса. За обогатяване с протеини в дажбите трябва да се включват шротове и трици, а като пълноценен животински белтък – месо – костно брашно. Общото количество на концентрираните фуражи през този период се увеличава и достига 60 % от общата хранителност.

Хранене на бременни зайкини.

Бременни зайкини се нуждаят от повишено количество протеини, минерални вещества и витамини. Недостигът на хранителни вещества в дажбата задържа развитието то зародишите. Неправилното и недостатъчно хранене по отношение на минералните вещества и витамините може да доведе до някои болестни състояния и аномалии. Правилното хранене на зайкините през този период се отразява благоприятно върху плодовитостта им и върху живата маса на зайчетата при раждането.

По време на бременността в дажбата на зайкините трябва да се включват по – доброкачествени и лесноусвоими фуражи. Ако по време на бременността се наложи промяна на дажбата, това трябва да стане постепенно и внимателно. Няколко дни преди раждането се намалява количеството на сочните фуражи през зимата и на зелените през летния сезон.

Хранене на зайкини през периода на лактация.

Нуждата от енергия и хранителни вещества на лактиращите животни рязко се увеличава. За образуването на мляко и за поддържане на живота на зайкинята е необходим от 2 до 4 пъти повече фураж в сравнение с периода на покой.

С оглед на увеличаването на млечността полезно е през летния сезон да се дава 1 – 1,2 кг млада зелена трева, а през зимата да седават доброкачествени кореноплоди, клубеноплоди и сено.

Храненето на зайкините през лактационния период се усложнява, когато се планират т. нар. уплътнени озайчвания. Тогава организмът на зайкинята съчетава лактацията с нова бременност, поради което храненето трябва да бъде на воля, обилно и високоенергийно. Добри резултати се получават при храненето на зайкините с целодажбени гранулирани фуражи.

Хранене на зайчетата след отбиването им.

Потребността от енергия, а следователно и от хранителни вещества за отбитите зайчета е различна и зависи от възрастта им и от интензивността на растеж. През това време в дажбите им трябва да се осигурява високо съдържание на протеин – 15 – 17 %, мазнини – 2 – 5 %, и сурови влакнини – 10 – 15 %. Голямо значение за правилниярастеж и развитие на отбитите зайчета има биологичната пълноценност на протеина. Особено голямо е значението на оптималното съдържание на протеина през първия месец след отбиването на зайчетата, когато цекотрофията им не е достатъчно развита. За да се запази високата интензивност на растеж обаче, задължително е при всички случаи съдържанието на протеин да не бъде по – малко от 15 %.

Хранене на млади зайци за разплод.

За да се запазят младите зайчета от ранно затлъстяване, след двумесечна възраст храненето им се диференцира от храненето на зайците за угояване. Особено силно е изразена нуждата от диференцирано хранене при зайците от скорозрелите породи.

След двумесечна възраст зайците за разплод се хранят с дажби, предвиждащи намалено съдържание на енергия и повишено на суровите влакнини. За тази цел те получават на воля сено и листников фураж през зимата и зелена трева през лятото.

Угояване на зайците.

При интензивното отглеждане на младите зайци за месо не е нужно те да бъдат угоявани специално. На възраст 90 – 100 дни те достигат жива маса 2,8 – 3 кг и от тях се получават добре угоени трупчета. Характерно за зайците е, че се угояват много бързо, когато за кратък период бъдат хранени с лесноусвоими фуражи.

Угоителният период продължава 20 – 24 дни, за младите зайци – 30 дни. Условно се разделя на три подпериода. За младите зайци всеки подпериод продължава по 10 дни. За възрастните първият, или подготвителният период продължава от 5 до 7 дни, вторият – основният – 7 до 9 дни, и третият – заключителният – 8 дни.

Особености при храненето на зайците за вълна.

Вълната, основен вид продукция, получавана от специализираните породи, растемного интензивно. Количеството вълна, получавана на 1 кг жива маса е най – много в сравнение с всички животни, използвани за вълна.

Нормите за хранене на тези специализирани породи зайци обаче не се отличават с нищо от нормите на другите породи зайци.

Поене на зайците.

Доброто здровословно състояние и храносмилане призайците до голяма степен се определят от правилно организираното поене. През различните възрасти и физиологични състояния потребността на зайците от вода се изменя в широки граници. Потребността от вода при зайците не може да бъде задоволена само чрез включване в дажбите им на голямо количество зелени и сочни фуражи.Наистина тогава те консумират по – малко вода, но не бива да бъдат лишавани от нея, тъй като се намалява апетитът им, което е причина за незадоволителния прираст на живата маса. Особеноголяма е потребността им от вода, когато се хранят с целодажбени гранулирани фуражи, съдържащи не повече от 13 – 14 % вода. Най – добре е в зайцевъдната ферма да бъде организирано автоматично поене. Тогавазайците поемат толкова вода, колкото им е необходима за правилното протичане на всички жизнени процеси. Ако във фермата няма автоматични поилки, зайците се поят два пъти на ден – сутрин и вечер преди хранене, а през горещите дни – три пъти на ден, като поилките предварително се почистват.

При отглеждане на зайците в клетки на открито е целесъобразно през зимата да бъдат поени с подгрята вода ( 35 – 39 С ) не по – малко от два пъти на ден.

Развъждане на зайци

Екстериор и конституция.


Конституцията е съвкупност от анатомо-морфологичните, физиологичните и биологичните свойства на организма като цяло. Свързана е с продуктивните качества и здравословното състояние на зайците и е изключително важен показател за развъдната им стойност.

Изучаването на конституцията на зайците, както и при другите животни, започва с опознаването на техния общ външен вид (екстериор). Екстериорът е съотношението между отделните части на тялото, които характеризират външните форми на животното. Съществува тясна връзка между екстериора и здравословното състояние, правилния раствж, развитието и продуктивните качества на зайците.

За преценяване на екстериора се използват няколко метода:

a) Обща окомерна преценка;

b) Бална (пунктова) преценка;

c) Преценка чрез телесни измервания;

d) Преценка чрез метода на индексите;

e) Преценка чрез графичния метод;

f) Фотографиране на животните.

Обща окомерна прецека. Животните се оглеждат и опипват, като се преценяват отделните части на тялото. Този метод на преценка е най-труден. Може да се прилага успешно само при натрупване на голям опит и знания отностно особеностите в телосложението на зайците от една или друга порода. Общата окомерна преценка дава възможност да се видят всички видове особености в устройството на животното, да се види и да се прецени екстериорът му като цяло. Чрез нея може да се съди за хармоничността във външния вид на заека, за изравнеността на породния тип, за продуктивното направление и за относителното развитие на отделните части. Окомерната преценка на екстериора започва от главата и постепенно преминава към гърдите, гърба, поясницата, крупата, крайниците и космената покривка. В резултат от обстойния преглед на отделните части се прави преценка на формата и на общия вид на тялото.

Пунктова (бална) преценка. За по-голяма обективност на окомерната преценка при животните с различно продуктивно направление, а също и за сравняване на екстериора на отделни индивиди като цяло в много страни са приети скали за екстериорни оценки. Съгласно с тези скали за всяка част от тялото (или за група от части) в зависимост от значението, което има в общата оценка, се дават определен брой пунктове (балове). Пунктовата оценка обикновено се използва при преценяването на зайците за участие в изложби и прегледи.

Преценка чрез телесни измервания. Телесните измервания на зайците дават възможност да се направи по-точна преценка на ектериора. Чрез тях може да се контролират правилният растеж и развитието на младите животни, да се прецени телосложението на отделното животно или група животни и да се сравнят.

Преценка чрез метода на индексите. Чрез индексите се изразяват процентно анатомични или функционално свързани и зависими измерения, които характеризират пропорциите на тялото, развитието на организма и особеностите в телосложението на животното.

В зайцевъдството при определяне на конституционалния тип най-широко се използва индексът на сбитост, или, както още се нарича, индексът на широкогръдност или тесногръдност.

Преценка чрез графичния метод. Този начин обработване на измеренията е по-нагледен, отколкото изчисляването на индексите. Същността му се свежда до следното. Средните измерения на дадена порода, стадо или група се приемат за 100%, а средните измерения на изследваната група животни или на едно животно се изчисляват в процент от тях. Чрез графичния метод се характеризират особеностите в телосложението на различните породи или на отделни групи и типове животни в рамките на една порода.

Фотографиране на зайците. Снимките трябва да бъдат добре направени и зоотехнически издържани. До голяма степен сполучливостта на фотографията зависи от позата, мястото и фона, на който се снима.

Най-добре е снимките да бъдат цветни. Те дават възможност да се видят освен отделните части на тялото още и богатството на естественото оцветяване на космената покривка. Чрез тях сполучливо се преценя типичността на оцветяването на косъма за всяка порода.

Методи на развъждане.

В зайцевъдството се използват и двата метода на развъждане: чистопородно и кръстосване.

Чистопородно развъждане. При този начин на развъждане се съешават мъжки и женски зайци от една и съща порода, за да бъдат закрепени ценни наследствени признаци. Целта на това развъждане е да се запазят и да се усъвършенстват продуктивните качества на културните породи. Биологичната същност на чистопородното развъждане се състои в това, че при съешаване на относително еднородни и близки по произход чистопородни зайци в продължение на няколко поколения се стига до значителна наследствена устойчивост. Получените наследсвено устойчиви животни може да се използват като подобрители на други породи с по-ниска продуктивност или на безпородни зайци.

Задължителен елемент на племенната работа при чистопородното развъждане е да се извърши отбор на мъжките разплодници с най-добър произход и висока продуктивност. Следващият етап е преценка на наследствените им свойства по качеството на тяхното потомство. За това особено благоприятстват биологичните особености на зайците – къса бременност, многоплодие, усилен растеж в млада възраст и голяма скорозрелост. Всичко това ги характеризира като животни с висок размножителен коефициент. Мъжките разплодници, получили най-висока оценка по качество на приплодите, твърдо предават племенните и продуктивните качества на потомството си. Такива животни стават родоначалници на линии.

Чистопородното развъждане изисква от специалиста задълбочено познаване на историята на създаване и произхода на породата, с която работи. Той трябва да е добре запознат с особеностите на конституцията, екстериора и продуктивните качества на най-добрите животни или група животни в страната и да проучи добре тези качества на зайците в стопанството в което работи. Само при тези условия може да се разчита на успех в усъвършенстването на племенните и продуктивните качества на зайците.

Съществуват генеалогични и заводски линии. В генеалогичната линия влиза цялото потомство на родоначалника на линията, получено от неговите синове, внуци, правнуци и т.н., независимо от типичността на животните и тяхната продуктивност. В заводската линия се включват само тези зайци, които освен че имат общ произход, се характеризират и със значително сходство помежду си, имат определен тип стандарт за дадената линия. Това сходство на типа се постига чрез селекция, която се води по типичните за линията признаци, по които се извършва отборът на животните.

С цел да бъдат закрепени положителните качества на родоначалника на линията често се практикува родствено съешаване, което може да бъде умерено и близко.

При родственото съешаване (инбридинг) мъжките и женските полови клетки са много близки помежду си, в резултат на което стимулът на развитие на зародиша силно намалява. Получените по този начин зайци растат бавно, имат понижена плодовитост и намалена продуктивност. С повишаване степента на инбридинг възпроизводителните способности на мъжките разплодници намаляват. Такива зайци лесно се поддават на заболявания. При зайкините броят на мъртвородените, уродливите и нежизненоспособните зайчета е голям. Това налага родственото съешаване да се използва внимателно. Обикновено то се допуска в селекционно-племенните стопанства при създаването на нови породи и при усъвършенстването на съществуващите, като задължително се придружава от отбор на конституционно здрави животни.

Племенната работа по създаването на линии трябва да става чрез създаване на различни бащини и майчини линии.

При селекцията на бащини линии главното внимание трябва да се съсредоточи върху редица показатели. Един от тях е разходът на фураж за 1 kg прираст. Друг важен признак е месната скорозрелост на зайците. На 2-месечна възраст те трябва да достигнат 1,6 – 1,8 kg, на 3-месечна – 2,5 – 2,7 kg жива маса. Кланичният рандеман трябва да бъде 55 % и повече при високо качество на изравнени трупчета. Мъжките зайци, които се използват за продължители на линията, трябва да бъдат проверени и по качество на потомството.

При селекцията ма майчините линии основното внимание се съсредоточава върху възможността за получаване на не по-малко от 5 озайчвания през годината, висока плодовитост, висока млечност и добри майчини качества.

Опитът показва, че когато се кръстосват зайци от неродствени линии и семейства при проверена добра съчетаемост може да се получат много ценни животни, които да станат родоначалници на нови, и т.н. синтетични линии. Те са продукт на генетично по-разнородни съешвания. Установено е, че ефектът от кръстосването на такива линии при сполучливо съчетание може да надхвърли 20 – 25 % годишна продуктивност на зайкините.

Кръстосване. Кръстосването намира широко приложение в световната зайцевъдна практика. Използва се за създаване на нови породи, за усъвършенстване на съществуващите и за използване на ефекта на хетерозиса.

При кръстосването се съешват зайци от различни породи. Полученото потомство носи наименованието кръстоски. По-голямото генетично разнообразие на родителите определя по-богатото генетично разнообразие на кръстоските, при които често се наблюдават полезни новообразувания. Впоследствие чрез съответен отбор и подбор в кръстоските може да се съчетаят желаните качества на изходните породи.

Важен момент за получаване на добри резултати при кръстосването е правилният избор на породите и на отделните индивиди. Решаващо значение имат също така добрите условия на хранене, отглеждане и грижа за кръстоските.

Възпроизводително кръстосване. Използва се обикновено при създаването на нови породи. Различават се просто (с участието на две породи) и сложно (с участието на три или повече породи) кръстосване с различни схеми на кръстосване. Чрез просто възпроизводително кръстосване са създадени съветските породи Сив великан, Уедрена чинчила, Бял пухов заек и българската породна група Виенчин.

Чрез сложно възпроизводително кръстосване са създадени породите Черно-кафяв заек, Съветски мардер, Воално сребрист, Калифорнийски заек и др.

Успехът на възпроизводителното кръстосване зависи от правилния избор на породите, от доброто познаване на техните качества и т.н. След получаването на кръстоски от желания тип се започва доста сложното т.нар. вътрешно развъждане и създаването на животни с устойчива наследственост. Възпроизводителното кръстосване (простото и сложното) обикновено се използва в племенните стопанства и зайцеферми при учебните заведения и научноизследователските институти. Тези стопанства разполагат с висококвалифицирани селекционери.

Поглъщателно кръстосване. Този начин на кръстосване се практикува, когато развъжданите породи зайци са с ниски продуктивни киачества или са безпородни (безсистемно получавани кръстоски). Подобряването се осъществява чрез кръстосване между нископродуктивната порода и породата подобрителка. Получените мъжки кръстоски се изключват от разплод, а женските, наречени първо поколение, се покриват с мъжки разплодници от породата подобрителка. Приплодите, получени от кръстосването на някои женски зайци от първо поколение с мъжки разплодници от породата подобрителка, са второ поколение и т.н.

Променливо кръстосване. Използва се за получаване на стокови животни с по-висока жизненоспособност, плодовитост и телесна маса. Същността му се изразява в получаването на кръстоски, които в редица поколения последователно се съешват с изходните породи. Когато в кръстосването участват две породи, то е просто, а когато вземат участие три или повече породи – сложно.

Простото и сложното променливо кръстосване може да бъдат прилагани в стоковите ферми, като за това се използват породи с еднакво оцветяване на космената покривка. Стопанството, в което се използва този начин на кръстосване, трябва да има чистопородни мъжки зайци от две или три породи.

Променливото кръстосване не е намерило широко приложение в зайцевъдната практика.

Промишлено кръстосване. Този начин на кръстосване се използва в неплеменните стопанства за получаването на кръстоски първо поколение. Поради обогатения генетичен заряд получените животни обикновено са по-жизненоспособни и плодовити, имат бърз растеж в млада възраст, по-добре усвояват фуражите и са по-устойчиви на заболявания в сравнение с изходните чистопородни зайци.

Промишленото кръстосване не винаги дава добри резултати. Не се препоръчва да се узвършва кръстосване между специализираните породи за кожи и за заешка вълна. Във всички случаи това ще доведе до влошаване както на кожата, така и на вълната.

Вливане на кръв. Този начин се използва за отстраняването на някои недостатъци или за подобряване на отделни качества на високопродуктивни породи. За подобрителка обикновено се избира порода, сходна с подобряваната, но лишена от тези недостатъци, или със силно изразени качества, които са недостатъчно развити в подобряваната порода.

Вливането на кръв се използва в племенните стопанства и протича в три етапа. През първия етап мъжките зайци от породата подобрителка се кръстосват с женските зайци от подобряваната порода. От получените кръстоски I поколение се избират най-добрите мъжки, които се използват за покриване на зайкините от подобряваната порода. През втория етап се получават потомци от няколко поколения в резултат от обратно кръстосване на отбраните мъжки разплодници – кръстоски с чистопородни зайкини от подобряваната порода. През третия етап, или т.нар. заключителен, има достатъчно типични за основаната порода животни, при които се преминава към вътрешно развъждане.

Бонитиране.

Бонитирането е важен момент в развъдно-подобрителната работа при зайците. Неговата цел е да се направи всестранна индивидуална преценка на племенниците и продуктивните качества на зайците. От една страна, отделят се най-добрите животни и се определя тяхното по-нататъшно използване, а, от друга, бракуват се всички индивиди, които не отговарят на изискванията за племенни животни.

Бонитирането се провежда във всички племенни и стокови стопанства, обикновено през ноември и декември, като линеенето е приключило и космената покривка е в най-добро състояние.

Преди бонитирането всички категории зайци в стопанството трябва да бъдат в развъдна кондиция. Това налага 15 – 20 дни преди бонитирането дажбите на някои зайци, при които се наблюдава затлъстяване, да бъдат намалени, а на отслабналите – увеличени.

Организацията и провеждането на бонитирането в стопанството се възлага на главния зооинженер с участието на зоотехника селекционер, ветеринарния лекар и опитни зайцевъди.

Преценка по породност. При нея към чистопородните се отнасят тези зайци, които са родени от родители от бонитираната порода. Чистопородността им се установява от зоотехническите документи. Към тях се отнасят и зайците кръстоски от IV поколение, които са получени чрез поглъщателно кръстосване и са с добре изразен тип на породата.

Преценка по растежа и развитието на зайците. Тази преценка се базира на индивидуалните данни от живата маса, взета през различните им възрасти с точност до 0,1 kg.

Преценка по телесложение. Извършва се окомерно по степента на развитие на костите, широчината и дълбочината на гърдите, формата и размера на главата, линията и формата на гърба, здравината и постановката на краката и окосмеността на лапките.

Като големи недостатъци в телосложението се смятат слабите и лошо развити кости, шараноподобният или провисналият гръб, тесните и плитки гърди, изкривените и неправилно поставени крака, срязаната или провисналата крупа.

Всички животни без недостатъци в телосложението се отнасят към клас елит и I клас, животните с един-два малки недостатъка – към II клас, а с няколко недостатъка – към III клас. Зайците с големи недостатъци в телосложението се изключват от разплод.

Преценка по гъстота и изравненост на космената покривка. Извършва се окомерно чрез палпация (опипване) и по големината на дъното на розетката. По големината на дъното на розетката в областта на гърба и страните се определя гъстотата, а изравнеността – чрез съпоставяне на големината на розетката в областта на крупата, гърба и почсницата.

Преценка по цвета на космената покривка. При зайците за месо и кожи тази преценка се извършва окомерно на дневба светлина. За животните със зонално оцветяване на осилестите влакна оценката се прави по характера на розетката на бута, гърба и страните. Зайците с нетипично за дадена порода оцветяване се бракуват. В зависимост от оцветяването на космената покривка зайците от бонитираната порода се разделят в съответните класове.

Преценка по пуховата продуктивност. При възрастния заек от породите за пух пуховата продуктивност се определя от количеството пух, получено за цялата година, а при младия – от сумарното количество, получено, когато той е на 2- и 4-месечна възраст.

Преценка по плодовитост. За възпроизводителните качества на зайкините се съди по количеството и качеството на родените и отгледани зайчета. При възрастните зайкини тази преценка се прави според отбитите най-голям брой зайчета от две озайчвания. Плодовитостта на мъжкия разплодник се определя по процента на оплодените от него зайкини в продължение на една производствена година.

В резултат от бонитирането всички животни в едно стадо получават класна оценка. Получилите най-висока оценка се използват за попълване на племенното ядро и на останалата част на собственото стадо. Данните от бонитирането се използват за съставяне на план за селекционно-племенна работа, за преценяване на извършената развъдно-подобрителна работа, на начина на хранене и отглеждане на зайците.

Отбор и подбор в зайцевъдството.

Отбор. При отбора на зайците от голяма група животни се отделят такива, които със своите продуктивни качества представляват интерес за по-нататъшната развъдна работа. Правилно провежданият отбор, съчетан с други мероприятия в стопанството, води към непрекъснато усъвършенстване на продуктивните качества на зайците. Чрез отбора се отделят такива животни, които се отличават не само с добра и висока продуктивност, но имат и способността положително да реагират на подобрените условия на хранене, на начина на отглеждане и на грижите, полагани за тях.

Целесъобразно е отборът на зайците за разплод да се извършва по комплекс от стопански полезни признаци. Най-важните от тях в зайцевъдството са живата маса, възпроизводителната способност, гъстотата, изравнеността и оцветяването на космената покривка, телосложението, скорозрелостта, месодайността, жизненоспособността. За тази цел се използват данните от бонитирането, като се отбират висококачествени млади животни по показателите от контрола на продуктивните им качества.

С напредването във възрастта екстериорните особености и стопанските качества на зайците (телесната маса, качеството на космената покривка и др.) се изменят. Поради това в зайцевъдството е прието да се извършва многостепенен отбор в зависимост от възрастта на животните.

Отбор на зайците по произход. Практикува се в племенните стопанства. На базата на тези данни може да се определят породността на заека, на основата на какво съешаване (родствено или непосредствено) е получен, степента на родство, принадлежността към дадена линия или фамилия. По данните за произхода на животните може да се направи ориентировъчно заключение за наследствената ценност на даден заек.

Отбор по екстериор и продуктивност. При отбора на зайците по екстериор се обръща внимание на здравината на костите, доброто развитие на мускулатурата и хармоничността в телосложението. В племенните ферми, особено в тези от тях, където се практикува промишлено кръстосване, основното внимание се спира върху общото добро развитие на зайците.

Интензивните методи на селекция при промишленото отглеждане на зайците за месо измениха и основните селекционни признаци за породите, специализирани за месо. По-важните от тях са плодовитостта на зайкините, интензивността на растеж на зайчетата, оползотворяване на фуражите. Значително място се отделя на морфологичния строеж на трупчето, при което стремежът е да се получат оптимално съотношение между мускулатурата, тлъстините и костите, както и оптимален кланичен рандеман. Важен селекционен показател е приспособеността на зайкините за интензивно използване. Отбират се такива зайкини, които понасят добре заплождането след озайчване върху решетъчен под и имат спокоен нрав.

Отбор по качества на потомството. Мъжките и женските зайци се оценяват по качества на потомството в племенните зайцеферми. Особено важна е тази оценка за мъжките разплодни зайци, тъй като от тях се получават много повече животни, отколкото от женските.

Изпитването на мъжките зайци по качествата на тяхното потомство е един от начините за тчхното оцеляване. Изпитването трябва да стане във възможно най-ранна възраст, за да има възможност при положителна оценка тези животни интензивно да бъдат използвани по-дълго време.

За племенните качества на изпитваните мъжки се съди по резултатите от сравнителната оценка на тяхното потомство на други мъжки, със средните показатели на техните връстници или със средните показатели на стадото.

Мъжките и женските зайци трябва да се изпитват по качества на тяхното потомство при еднакво добри условия на хранене и отглеждане на всички зайци. В противен случай оценката и отборът на животните по качества на потонството не дават желаните резултати.

Подбор. Подборът е продължение на отбора за осъществяване на общата цел – подобряване на племенните и продуктивните качества на зайците. Подборът се целенасочено съчетаване на най-добрите качества на съешаваните животни с цел да бъде получен определен тип.

В зайцевъдството се практикуват индивидуалният и груповият подбор. Груповият подбор обикновено се използва при развъждането на зайците в неплеменните стокови зайцеферми, а индивидуалният – в племенните. При индивидуалния подбор към зайкините се подбират определени мъжки разплодници. При несполучливо съчетание на родителските двойки дори от най-добрите зайци може да се получат посрествени или незадоволителни резултати. При груповия подбор към зайкините от даден клас се прикрепят съответния брой мъжки разплодници, обикновено от по-висок клас. Подбраните мъжки райци могат да се съешват с всяка зайкиня, която влиза в тази група. Различават се още еднороден (хомогенен) и разнороден (хетерогенен) подбор.

При еднородния (хомогенния) подбор се цели чрез съешаване на мъжки и женски зайци с еднакъв характер на продуктивност и телосложение да се закрепят и да се усилят в потомството ценните качества на родителите. Еднородният подбор дава много добри резултати, когато се провежда в продължение на няколко поколения при условия, благоприятни за развитието на признаците, по които се води селекцията. Продължителното използване на еднородния и едностранчив подбор, както и родствено съешаване може да доведе до намаляване на жизненоспособността на зайчетата, което от своя страна води към други нежелани последици по отношение на стопанските качества.

При разнородния подбор към мъжкия разплодник със силно изразено ценно качество се подбират зайкини също с ценни качества, но различни от качествата на мъжкия. Целта на този подбор е да се получат животни, които съчетават ценните качества на двамата родители. Често чрез разнородния подбор зайцевъдът селекционер се стреми да формира в потомството нови ценни признаци чрез положителните качества на мъжките зайци. Получените в резултат от разнородния подбор животни с по-богата, но разклатена наследствена основа и повишена жизненоспособност. Те по-лесно се поддават на влиянието на външната среда. Разнородният подбор намира широко приложение в стоковите ферми и в частните стопанства, но се използва и в племенните стопанста.

Необходими предпоставки за развъдно-подобрителната работа.

Целта на развъдно-подобрителната работа независимо от прилаганите методи на развъждане се състои в постоянно усъвършенстване на племенните и продуктивните качества на животните. За да може да стане това, необходимо е основно да се познават качествата на развъжданите зайци и правилно да се преценяват. За извършването на такава преценка са необходими номериране на зайците, контрол на продуктивните качества и на произхода им, документиране на този контрол и т.н.

Номериране. Чрез него се дава възможност да се знае произходът на зайците, да се организира контрол на продуктивните качества на възрастните животни и да се следи развитието на малките зайчета. За разлика от другите животни зайците не може да се номерират при раждането им. Това става при тяхното отбиване. В зайцевъдството се използват два начина на номериране. Ушните метални марки, на които предварително се начуква индивидуалният номер на заека, се практикуват и при развъждането по линии на промишлено отглежданите зайци. Използват се цветни метални марки, като за всяка линия има определен цвят. Втория начин е по-трудоемък, но по-сигурен, е чрез татуиране. При правилно извършване заекът получава номер, който остава за цял живот.

Контрол на продуктивните качества. Обхваща плодовитостта на зайкините майки, млечността им, живата маса и вълнодобива при породите, специализирани за вълна.

Плодовитост на зайкините. От нея зависят количеството месо, получено за една година, броят на получените кожи, а също и вълнодобивът, ако са от породи за вълна. Плодовитостта зависи от индивидуалните качества на зайкинята, от възрастта й, от възрастта и наследствените качества на мъжкия разплодник и от начина на хранене и отглеждане на зайците. Важен показател, който подлежи на контролиране, е броят на отбитите зайчета. По него се съди за майчините качества и за млечността на зайкинята.

Млечност. Има огромно значение за високата интензивност на растеж на зайчетата в млада възраст. Контролира се по два начина: 1 - чрез абсолютната млечност и 2 – чрез условната млечност.

Жива маса. Дава сведения за месодайността и скорозрелостта на зайците.

Вълнодайност. Извършва се само в племенните стопанства, чрез ресане или стригане. Качества на вълната – гъстота, дължина, нежност и цвят – определят се при бонитирането.

петък, 12 февруари 2010 г.

Продукция получавана от зайците - МЕСО

ЗАЕШКО МЕСО

Основният вид продукция, която се получава от зайците, е месото. Независимо от това, към кой тип се отнасят зайците от дадена порода (за месо, за кожи, за месо и кожи, за вълна), винаги при клането им се получават значителни количества месо.

Месото, което се предлага на пазара, се състои от кости, мускули, тлъстини и съединителна тъкан.

Костната тъкан при зайците, както и при другите гръбначни животни, играе изключително голяма роля. Като съставна част на месото обаче тя не може да бъде използувана. Абсолютната й маса с напредването на възрастта се увеличава, а относителната намалява, за да достигне при 6-месечни-те зайци 15 — 16 %.

Мускулатурата е онази част от месото, която се използува за храна. Абсолютната и относителната й маса непрекъснато нарастват с възрастта и достигат при 6-месечните зайци 84— 85 %. Най-висока интензивност на растеж на мускулатурата зайците имат през първите 60 дни, сравнително висока — до 4-месечна възраст, след което рязко намалява.

Мастната тъкан в организма на заека се формира най-късно. При новородените зайчета мастните включения се наблюдават вътре в мускулните влакна. С напредването на възрастта тези включения равномерно се разпределят между мускулните влакна, отделните мускули, а също и между съединителнотъканните прослойки. В мускулатурата може да достигнат 19 — 20 %. Вътрешните мазнини обикновено се отлагат около бъбреците, сърцето и стените на коремната кухина. Значително е количеството им под кожата, в ингвиналната област и във вид на листа на лопатките.

Съединителната тъкан обвива мускулните влакна и снопчета и в края на мускулите прераства в сухожилия. В млада възраст е доста рехава и нежна. С напредването на възрастта става по-плътна, а съдържанието й в мускулите се увеличава и към 10-месечна възраст достига 18—20 %. Не е напълно изяснена ролята на съединителната тъкан за вкусовите качества на месото. При всички случаи обаче нейното увеличаване води към намаляване на нежността на месото.

Месото на домашния заек се различава от месото на дивия. Дивият заек има сухо, твърдо месо, без мазнини. Месото на домашния заек се отличава и от месото на другите селскостопански животни. То е с дребнозърнеста структура, мека консистенция, бледорозово и се отнася към т.нар. бели меса.

Химичен състав. В мускулатурата на зайците се съдържат вода, белтъци, мазнини, минерални вещества и витамини (табл. 26), Общото количество на сухото вещество е високо. С напредването на възрастта намалява съдържанието на вода, а се увеличава сухото вещество, главно мазнините и белтъците. В заешкото месо преобладават пълноценните съедииителнотъ-канни белтъци, поради което и усвояването им от човешкия организъм е високо — 90 %. Белтъците имат сложен състав. Те са разнообразни по своя строеж,физико-химични свойства и биологични функции. С възрастта се повишава съдържанието на триптофан, а намалява оксипролинът. Отбелязва се тенденция към намаляване на съдържанието на аргинина, лейцина, аланина, глицина, проляна и увеличаване на хистидина, фенилаланина, норлейцина, тирозина и аспаргиновата киселина.

Мазнината на зайците има бял цвят. Само при някои албиносови породи се срещат животни с жълтеникаво оцветена мазнина. Температурата на топене е 41-42 С, а на втвърдяване — 39 С. Съдържа по-малко стеаринова и олеинова киселина в сравнение с мазнината на другите видове животни, а пропорционално е по-богата с полиненаситени линоленова и линолова мастна киселина, което я прави биологично по-пълноценна. Мазнината се характеризира с най-високо съотношение между наситените и ненаситените мастни киселини .

Заешкото месо е бедно на холестерин. Това до голяма степен обуславя диетичните му качества. Заешкото месо е богато с минерални вещества. В него се съдържат макроелементите калций, калий, фосфор, натрий, желязо и микроелементите кобалт, цинк, мед. Установено е наличието на витамини от комплекса В.

Основен критерий при преценяването на месодайните качества на зайците са показателите кланична маса, кланичен рандеман, всички части, годни за консумация, процент на годните за консумация части и качество на месото.

За кланична маса се взима масата на трупа на заека без кожата, главата, вътрешните органи и лапките (до скакателните и карпалните стави). Кланичният рандеман е кланичната маса, изразена в процент от живата маса на заека преди клането. Показателят всички части, годни за консумация, включва кланичната маса, годните за консумация вътрешни органи (сърце, дробове, бъбреци) и главата. По показателите кланична маса и кланичен рандеман, характеризиращи месната продукция от зайците, съществуват значителни различия. По традиция в Италия и в някои африкански страни зайците се продават само изкормени и обезкръвени. Доскоро заешките трупове във Франция са продавани одрани заедно с ядимите вътрешни органи (сърце, дробове, бъбреци и черен дроб), като главата и лапките са с кожата и космената покривка. След 1980 г. лапките се отстраняват. В Канада и Англия на пазара се продават трупчета без главата, вътрешните органи и лапките. В САЩ трупчето на заека се продава без главата. Полската методика за кланичен анализ на дребни животни приема показателя всички годни за консумация части, в които се включват трупът, черният дроб, сърцето, бъбреците и белият дроб. През последните години съветските изследвания включват кланична маса и кланичен рандеман. За кланична маса те приемат масата на трупа без главата, кожата и краката (до скакателните и карпалните стави) с годните за консумация вътрешни органи (сърце, бял дроб, бъбреци и черен дроб) или без тях, но с бъбреците, а за кланичен рандеман — процента на кланичната маса от живата маса на заека преди клане.

У нас съществуват различия по показателя всички годни за консумация части. Балевска, Петева, Ванчев приемат месото на трупа с годните за консумация вътрешни органи без главата. Райчев и Дамянова включват към същия, показател освен масата на трупа и годните за консумация вътрешни органи и главата, тъй като тя в действителност се използува за консумация.

Кланичната маса и кланичният рандеман при зайците зависят от възрастта на животното, от равнището на хранене и от породната принадлежност. От 60 до 120-дневна възраст кланичната маса се увеличава от 800-900 g до 1300-1600 g, кланичният рандеман варира от 48 до 52 %. Освен това върху тях влияят и наследствените свойства на породата, а вътре във всяка порода — наследствените възможности на отделните разплодници. Генетичното вариране в рамките на породата и вътре в нея (за отделните разплодници) създава възможности да се водят съответните отбор и подбор за повишаване на месодайните качества.

Трупчето на заека обикновено се разделя на четири части: тазобедрена — 33 — 34 %, следвана от шийно-гръдната — 21—24 %, поясно-кръстната — 20 — 22 %, и лопатъчно-раменната — 12-13 %. Най-благоприятно е съотношението между мускулатурата и костите на поясно-кръстната част, а най-малко мускулатура има в лопатъчно-раменната. Съотношението между месото и костите се изменя в зависимост от възрастта и пола. Процентът на мускулната тъкан се увеличава с напредването на възрастта, а на костите съответно намалява. Според нашите изследвания мускулатурата на двумесечни зайци от различни породи варира от 71,8 до 79,5 %, а костите — от 20,5 до 28,2 % (на 6-месечните — от 15,72 до 18,7 %). Във всички възрасти мъжките зайци имат по-тежки кости в сравнение с женските.

При преценяването на месодайните качества на зайците трябва да се имат предвид и показателите изразходван фураж за единица прираст и скорозрелост. Изразходваният фураж за единица прираст в зайцевъдството варира в доста широки граници и зависи от много фактори, но най-важни са възрастта на животните, условията на хранене и отглеждане, породните и индивидуални особености.

В млада възраст, когато имат висока интензивност на растеж, зайците оползотворяват по-добре фуражите. До 3-месечна възраст 1 к§ прираст може да се получи от 2,8 —3 кръмни единици. Такива резултати се получават само при използуване на висококачествени фуражи с необходимите премикси. Ако се използуват средни и нискокачествени фуражи, смята се за нормално да бъде консумиран от 4,5 до 5 кг комбиниран фураж за килограм прираст. С напредването на възрастта количеството на консумиряните фуражи се увеличава, тъй като интензивността на растежа намалява.

За повишаване на месодайните качества зайците трябва да бъдат отбира-ни по скорозрелост.

Един от факторите, характеризиращ скорозрелостта на животните, е средният дневен прираст. Съществува отрицателна зависимост между средния дневен прираст и оползотворяването на фуражите, т.е. колкото по-висок е средният дневен прираст, толкова по-малко е изразходваният фураж за единица прираст. Освен чрез средния дневен прираст скорозрелостта се определя и чрез процентното отношение на масата на зайчетата на 3 — 3,5-месечна възраст към масата на родителите и особено към масата на зайкинята. Най-скорозрелите зайци достигат в тази възраст 40 — 50 % от масата на майките.

Скорозрелостта на животните може да бъде по-добре характеризирана чрез коефициента на относителна скорост на растежа. Колкото по-голям е този коефициент, толкова по-добро е оползотворяването на фуражите. За повишаване на месната продуктивност е разработен метод за отбора на младите зайчета по показателя месност. Установена е достоверна положителна зависимост 0,35 до 0,83 между широчината на поясницата и кланичния рандеман.

Зайците, изкупувани за клане, трябва да имат според БДС 5026 — 73 минимална жива маса 2 кг. Изкупуват се на две качества.

Първо качество — към него се отнасят зайци, които имат закръглена форма на тялото. Бодлестите израстъци на тръбните прешлени се опипват слабо и не изпъкват. Мускулатурата при опипване е добре развита. Бутовете и бедрата са добре изпълнени и закръглени. В областта на холката и на слабините лесно се напипват подкожни тлъстини.

Второ качество — към него се отнасят зайци със заострена форма на тялото. Бодлестите израстъци на тръбните прешлени са слабо изпъкнали и се опипват лесно. Мускулатурата при опипване е развита задоволително. Бедрата са плоски, бутовете са задоволително запълнени. Отложени подкожни мазнини не се напипват.

Зайците, неотговарящи на изискванията на второ качество, са нестандартни и може да се изкупуват само по необходимост, удостоверена от длъжностен ветеринарносанитарен орган, съгласно със съществуващите наредби.

Зайците с повредени кожи от наранявания, одрасквания, паразити, тумори и неспецифични заболявания на кожата се изкупуват с отбив от 1 до 3,5 %.

Трупчето на заклания заек трябва да бъде добре обезкръвено, без остатъци от кожа, синини и кръвоизливи. Външната повърхност и повърхността на коремната кухина трябва да бъдат внимателно почистени. Разрешава се измиване с вода, но в никакъв случай не накисване (увеличава се изкуствено масата му), което в търговията се смята за фалшификация. След това трупчето се охлажда в продължение на 24 часа при подходяща температура. Така подготвено, то се пуска на пазара цяло или нарязано на не много големи парчета. Стандартни методи за разрязване на зайците няма.

Месото на зайците според БДС 4662 — 73 трябва да отговаря на следните изисквания:

— трупът да е добре оформен, без разкъсвания. По повърхността да няма остатъци от вътрешни органи, кръв, сто-машно-чревни замърсявания;

— мускулатурата да е добре развита, с отложени тлъстини около бъбреците, без силни разкъсвания и големикръ-воизливи;

— миризмата да е специфична; не се допуска странична миризма.

Месото на заека може да бъде използувано в прясно и в консервирано състояние. От него може да се приготвят пастет, супи, бульони, колбаси и др.

Най-често отглеждани породи зайци за месо в българското стопанство

Изборът на подходяща порода зайци има голямо значение за постигане на добри производствени резултати.
В нашата страна от любители зайцевъди се отглеждат голям брой породи зайци. Стопанско значение имат само някои от тях. От породите за месо това са Белгийски великан, Бял великан, Бял новозеландски, Калифорнийски заек, породата Пеперуда.
БЕЛГИЙСКИ ВЕЛИКАН

Типичен представител на зайците от стария тип за месо е Белгийският великан. Той е една от най-старите породи, създадена от човека. Зайците са едри, с дълго и замускулено тяло. Главата е масивна, но е хармонично свързана с трупа. Ушите са правостоящи, дълги 20 - 22 см. Гърдите са широки и дълбоки. Гърбът е прав, а крупата е закръглена. Всички части на тялото са добре замускулени. Възрастните женски зайци имат добре развита кожна гънка (гердан). Средната жива маса е 6 - 7 кг, но се срещат екземпляри с маса до 12 кг. Дължината на тялото е 65 - 70 см, но отделни животни достигат 1 м .Цветът на космената покривка е сив, тъмносив, желязносив или черен с известно просветляване на гърдите, корема и вътрешната част на краката до снежнобяло. У нас най-широко разпространение има сивата и тъмносивата разновидност. Плодовитостта на зайците е висока. Те раждат 8-10 зайчета, а често пъти и повече. Зайкините са добри майки и добре отглеждат малките. Зайците от тази порода са едни от най-къснозрелите и се използват за разплод на 10 - 12-месечна възраст.

В нашата страна Белгийският великан е претърпял някои промени. Поради това, че не е водена целенасочена развъдно-подобрителна работа, заекът е с по-ниска жива маса в сравнение със стандарта на породата, по-скорозрел е (за разплод се използва на 8 - 10-месечна възраст) и има по-лека костна система.
Младите зайци стават годни за клане на 4 - 5-месечна възраст, когато мускулатурата е добре развита и е благоприятно съотношение месо - кости.
Зайците от тази порода и кръстоските й заемат голям дял от всички породи отглеждани у нас зайци.

БЯЛ ВЕЛИКАН

Породата е създадена през XIX век в Германия чрез отбор на зайци албиноси от породата Белгийски великан. Космената покривка на Белия великан е бяла със силен блясък и голяма гъстота по цялото тяло. Очите му са безцветни, но изглеждат червени поради това, че прозират кръвоносните съдове. Появата на каквито и да е цветни петна показва нечистопородност. Белият цвят на космената покривка, равномерната гъстота, еластичността и блясъкът в съчетание със сравнително големите размери на кожите ги правят много ценени от кожухарската промишленост. Те може да се обработват както в естествения им бял цвят, така и след боядисване да се използват за имитация на ценни дивечови кожи.
По големина и телосложение Белият великан прилича на Белгийския великан. Главата е средно голяма, с правостоящи уши, дълги 16 - 18 см. Тялото е дълго 60 - 65 см, а обхватът на гърдите - 35 - 40 см. Средната жива маса на възрастните животни е 5,5 - 6,5 кг. Костната система е здрава и лека, което повишава месодайните му качества. Плодовитостта е висока - 8 - 10 зайчета. Характерно за зайкините е, че са добри майки.
Зайците от породата Бял великан са средно скорозрели и за разплод могат да се използват на 6 - 8-месечна възраст. При интензивно отглеждане малките зайчета стават годни за клане на 3 - 4-месечна възраст.
При промишлено кръстосване добри резултати се получават, когато Белият великан се използва като бащина порода. През последните години числеността му чувствително намаля за сметка на новите тясно специализирани породи за месо, като Бял новозеландски и Калифорнийски заек.

БЯЛ НОВОЗЕЛАНДСКИ ЗАЕК

Зайците от бялата новозеландска порода са тясно специализирани за производство на младо заешко месо. Животните са създадени през 1910 г. в САЩ. За първи път са внесени в България през 1970 г. През последните години масово се отглеждат в страната.

Живата маса на възрастните животни е 4,5 - 5,2 кг. Дължината на тялото е 47 - 49 см. Зайците имат добре изразени месодайни форми, средно дълго, закръглено тяло, добре развита задна част, широки лопатки, добре замускулена и къса шия и широк гръб. Цветът на космената покривка е бял. Появата на петна (черни, сиви, кафяви, жълти и т. н.) показва нечистопородност. Ушите са правостоящи, дълги 10-11 см. Очите са безцветни като при всички албиноси, но изглеждат червени, тъй като прозират кръвоносните съдове на очното дъно, а ноктите на краката леко розовеят.
Зайкините много добре понасят така наречените уплътнени озайчвания, т. е. те се заплождат до 10-ия ден след раждането. В развитите страни от тях получават по 7 - 8 озайчвания, а в Италия при производствени условия са успели да получат 10 раждания за година. В САЩ при експериментални условия са получени 11 раждания от зайкиня за една година. Тези уплътнени озайчвания се получават в резултат на целенасочено водената развъдно-подобрителна работа в съчетание с балансирано хранене и добре организирано гледане на зайците.
С усъвършенстване на технологията на отглеждане и хранене се ликвидира опасността от аборти, обуславящи се от недоимъчно хранене.
Зайкините се отличават с голяма скорозрелост, плодовитост, висока млечност и добри майчини качества. Те се използват за разплод на 4 - 4,5-месечна възраст. Раждат 8-10 зайчета, а често пъти и много повече. При отглеждане на зайчетата до 3-месечна възраст и при хранене с целодажбени гранулирани фуражи те достигат жива маса 2,3 - 2,5 кг, като за 1 кг прираст изразходват 2,8 - 3 кръмни единици.

КАЛИФОРНИЙСКИ ЗАЕК

Калифорнийският заек е създаден в САЩ по метода на сложното възпроизводително кръстосване. Първоначално през 1923 г. са кръстосвани зайци от породата Чинчила с бели новозеландски зайци. Получените кръстоски отново са кръстосани през 1928 г. с хималайски зайци, след което се преминава към вътрешно развъждане.

Калифорнийските зайци, както и новозеландските се характеризират с добре изразени месодайни форми. Те имат малка, лека и слабогърбоноса глава, къса и добре замускулена шия и дебел слой мускулатура в областта на гърба. Ушите са правостоящи с дължина не по-малка от 10,5 - 11 см. Тялото е късо, широко и набито. Костната система е здрава и лека. Оцветяването е бяло, като ушите, муцунката, лапите и горната част на опашката са черно или тъмнокафяво оцветени, т. е. оцветяването е наследено от Хималайския заек.

Калифорнийските зайци са едни от най-скорозрелите. Те се използват за разплод на 4,5 - 5-месечна възраст. Млечността на зайкините е висока и те изхранват 7-8 зайчета. Живата маса на възрастните животни е 4,5 - 5,2 кг. В млада възраст растат много интензивно и на 3-месечна възраст достигат жива маса 2,3 - 2,5 кг, като по продуктивни показатели не отстъпват на белите новозеландски зайци.

При отглеждането на зайците от бялата новозеландска и калифорнийска порода трябва да се имат предвид някои особености:

1. Поради голямата им скорозрелост зайците са предразположени към затлъстяване в млада възраст.

2. За разплод трябва да се използват не по-късно от 4,5 -5-месечна възраст.

След започване на размножителния процес при нашите условия най-добре е зайкините да се заплождат между 10-ия и 20-ия ден след раждането. При екстензивно използване зайкините затлъстяват и трудно се заплождат. Опитът в развитите страни показва, че добри икономически резултати от скорозрелите породи се получават при интензивното им използване. Много добри се смятат тези зайкини, от които могат да се получат от 8 до 10 и повече последователни озайчвания.

4. При развъждането на белите новозеландски и на калифорнийските зайци изискването е животните като възрастни да нямат по-висока жива маса от стандарта за двете породи. При повишаване на живата маса животните страдат от пододерматити, което води до рязко намаляване на продуктивността им. При отбора на зайци за разплод е необходимо да се обръща внимание на признака окосменост на лапите. В Италия, Франция и други страни се води задълбочена селекция по този показател.

5. Белите новозеландски и калифорнийските зайци дават много добри резултати при промишленото им отглеждане. Техните приплоди, отглеждани в клетки с решетест под, по-леко понасят „стреса от отбиването" и по-малко страдат от заболявания на лапите (пододерматити).

На базата на Белия новозеландски и на Калифорнийския заек в Унгария през 70-те години е създаден хибридът Бял бисер. За целта кръстосват зайкини от бялата новозеландска порода с мъжки калифорнийски зайци. Получените женски кръстоски покриват с мъжките зайци от майчината порода, т. е. с бели новозеландски. Получените по този начин хибриди (Бял бисер) се характеризират с по-висока жизнеспособност и са по-устойчиви на заболявания.

ПЕПЕРУДА
От зайците за месо в много райони на страната се отглежда породата Пеперуда. Характерна за зайците е оригиналната окраска. На белия фон на космената покривка на гърба преминава прекъсната ивица от черни или тъмнокафяви влакна, на муцунката, около очите и на хълбоците има тъмни петна, наподобяващи пеперуда. Ушите и горната част на опашката са тъмно оцветени. Живата маса на зайците е 4,3 - 4,5 кг. Зайкините се характеризират с добри майчини качества. Зайчетата се използват за клане на 4 - 4,5-месечна възраст. На същата възраст се използват и за разплод.

сряда, 10 февруари 2010 г.

Трипороден хибрид "ВЕЗЕЛКАЛ"

 ТРИПОРОДЕН ХИБРИД "ВЕЗЕЛКАЛ"



Създаден е със стоково предназначение със строго регламентирана цел чрез сложно трипородно кръстосване, на културни, високопродуктивни породи с направление за месо.
Участващите породи са Бял новозеландски х Бял великан х Калифорнииски по определена развъдна схема. Трипородните кръскоски превъзхождат връстниците си от чистопородните изходни породи с повишена жизнеспособност, устойчивост срещу заболявания, растежна сила, продуктивност, оползотворяемост на фуража и др.
Създаването му започва в началото на 2007г. в с. Дъбравино, Варненско от любител ентусиаст. Работата по селекцията му продължава все още - преминато към вътрешно кръстосване. В момента са селектирани 7 линии, които са на етап след второ вътрешно кръстосване.
На всички етапи от кръстосването е извършвана задълбочена племенна работа, със задълбочена оценка на майчиния материал и преценка на мъжките животни за разплод.
Името "ВЕЗЕЛКАЛ" е формално измислено от имената на участващите три породи ВЕ / ВЕликан /, ЗЕЛ / новоЗЕЛандска / и КАЛ / КАЛифорнииска /.
Хибридът е подходящ за отглеждане, както в сгради / помещения /, така и на открито. Издръжлив на климатичните условия в страната.
Външен вид: оцветяване на космената покривка е на база цвета на калифорнийския заек. Муцуната, ушите, опашката и лапите са черни или сиви с преливане на цвета към основният бял цвят. Очите са червени.
Зайците ВЕЗЕЛКАЛ се характеризират с добре изразени месни форми: имат средно голяма, лека и слабо гърбоноса глава, къса и добре замускулена шия, с дебел слой мускулатура в областта на лопатките. Ушите са тънки, нежни, правостоящи с дължина, не по-голяма от 12 см. По ушите са характерни белезникави ивици / изразени в различна степен при отделни индивиди / тръгващи от бялото на главата. Тялото на хибрида достига дължина при зрели индивиди до 55 см., Широко и по форма прилича на квадратен бетонен блок.
Има здрава и олекотена костна система.
Зайците ВЕЗЕЛКАЛ са запазили скорозрелостта на калифорнииската порода. За разплод се използват на 105-120 дневна възраст. Наблюдава се масово разгонване на женските на 100-105 дневна възраст. Постигнат е сполучлив опит със заплождане на 98 дневна възраст, при което са родени, отбити и отгледани 7бр. зайчета.
Плодовитостта е висока - от 9 до 12 зайчета, 7-8 озайчвания за година. / Срещани са и раждания при отделни зайкини с13 зайчета. /. Средно раждат 10 зайчета.
Млечността на зайкините е доста висока и те спокойно могат да изхранят 9 зайчета.
Живото тегло на женските е от 5.0-5.5 кг, а на мъжките - 6,0 до 6,5 кг.
Ценно качество е добрата окосменост на задните и предни лапи - подходящи са за отглеждане на скаров под. Не са наблюдавани случай на подбиване и възпаление на лапите.
Малките зайчета растат много интензивно. На 20 дневна възраст достигат тегло от 0300 до 0350 кг., При отбиване на 40 дневна възраст -0,800-1,100 кг., На 60 дневна възраст - 1,8 - 2,0 кг., На 90 дневна възраст - 3,0 -- - - - - - - - - - - 3,2 кг., на 120 дневна възраст - 4,0-4,2 кг.
Тегло на почистеното трупче - 2 кг. при живо тегло 3 кг.
Кланничен рандеман / с глава, дробчета, сърце и бъбреци / е в рамките на 65-68%. Характерно за хибрида ВЕЗЕЛКАЛ е спокойния характер. Майките са грижовни за малките си.
Едно от преимуществата на хибрида ВЕЗЕЛКАЛ, е че винаги може да се приложи обратно кръстосване с мъжки от изходните породи, като качествата се запазват / което не ограничава стопаните в избора на порода мъжки. /

Развъжда се и се поддържа за североизточна България -- с. Дъбравино, обл.Варна / контакти: тел. 0896 424900 и 0898604865, vikidokk@gmail.com,
за северозападна България -- гр.Берковица, Обл.Монтана / контакти: 0888756933 и 0898763254, jonny_berk@mail.bg , Skype - jonnyberk