Избор на зайци за разплод

ИЗБОР НА ЗАЙЦИ ЗА РАЗПЛОД

Възрастният мъжки заек за разплод трябва да бъде в добро здравословно състояние, с правилно телосложение, здрава конституция и добра охраненост, т.е. в развъдна конидиция. Във външния вид (екстериора) на такъв заек трябва да бъдат добре изразени неговата мъжественост и активен характер. Той трябва да има:

- по-едра, по-широка и възгруба глава;

- широк и добре развит гръден кош;

- равен гръб и поясница;

- добре развита мускулатура по цялото тяло, и особено в областта на поясницата и задните крайници;

- тънки плътни и здрави кости;

- правилно поставени и добре окосмени крака, особено в областта на стъпалото.

Не са желателни леката и изнежена глава, кожната гънка в областта на шията (свързана е с флегматичен темперамент) и тънката и дълга шия, която говори за недостатъчно добре развит гръден кош и изнежване на конституцията.

Мъжкият заек се избира и по произход. Той трябва да е от многоплодна и високомлечна зайкиня. Желателно е бащата да е също от високопродуктивна майка. В никакъв случай не бива да е от малобройно зайчило. На гръднокоремната част той трябва да има четири двойки пъпчици, които представляват закърнели млечни жлези.

Много е важно добре да се огледат половите му органи, респективно семенниците. Те трябва да бъдат два и да са нормално разположени. Преценката им се затруднява от това, че когато мъжкият заек дълго време не е използван за разплод, те преминават в ингвиналните тръби и трудно се забелязват.

За да се провери дали това не е трайно увреждане, внимателно се прави лек масаж на задната част на корема и семенниците се преместват в семенните торбички.

При избора на женски заек за разплод се следи във външния му вид да бъде подчертана женствеността. Главата трябва да е типична по форма и големина за породата, по-лека и слабо удължена. При породите, за които кожната гънка (герданът) в областта на шията е породен белег, се допуска такава гънка, но тя не трябва да е прекалено голяма.

Зайкинята трябва да има правилно телосложение, да е с широка поясница и крупа, с равен и широк гръб. Не се допускат шаранообразен или провиснал гръб и поясница. Избират се добре охранени животни с гъста и изравнена по цялото тяло космена покривка и със спокоен темперамент, а не злонравни. Задължително се проверява дали млечните жлези са здрави, нормално развити, функционират ли добре и имат ли най-малко четири чифта цицки.

Женските зайци, които се оставят за разплод, се преценяват и по произход. Ако са от високоплодовити и високомлечни майки, това до голяма степен ще гарантира и тяхната висока продуктивност. Задължително се бракуват зайкините, които след първото и второто раждане не се проявяват като добри майки, не правят гнезда преди раждане, разхвърлят по пода на клетката малките зайчета, не ги хранят, тъпчат ги, а понякога ги изяждат.

Важен фактор, определящ високата продуктивност, е възрастта на разплодните зайци. Зайкините показват максимална плодовитост, висока млечност и добри майчински качества след второто и третото раждане, а мъжките разплодници са най-продуктивни след едногодишна възраст. След третата година продуктивността на зайците, и по-специално плодовитостта им, рязко намалява. За да се поддържа висока продуктивност, ежегодно зайците се бракуват, когато:

♦ Продуктивните им качества са намалели, женските са навършили 3 години, а мъжките – 4 години.

♦ Мъжките зайци, които поради повреда или заболявания не извършват нормално скачките и не заплождат зайкините.

♦ Мъжките зайци, които поради недоброкачествена сперма не заплождат покритите от тях зайкини.

♦ Мъжките зайци, за които е установено, че заплодените от тях зайкини раждат малък брой зайчета.

♦ Зайкини, които при нормални условия на хранене и гледане и покривани неколкократно от пълноценни мъжки разплодници не се заплождат. Най-честата причина е безплодието им.

♦ Зайкини, които често абортират и допускат различни неблагополучия по време на ражданията в условията на нормално хранене.

♦ Зайкини, които раждат малко зайчета (по 2-З).

Не трябва да се избързва с бракуването на майките, които на първото раждане имат малобройно зайчило. Често при следващите раждания те дават голям брой и с висока жива маса зайчета.