петък, 12 февруари 2010 г.

Най-често отглеждани породи зайци за месо в българското стопанство

Изборът на подходяща порода зайци има голямо значение за постигане на добри производствени резултати.
В нашата страна от любители зайцевъди се отглеждат голям брой породи зайци. Стопанско значение имат само някои от тях. От породите за месо това са Белгийски великан, Бял великан, Бял новозеландски, Калифорнийски заек, породата Пеперуда.
БЕЛГИЙСКИ ВЕЛИКАН

Типичен представител на зайците от стария тип за месо е Белгийският великан. Той е една от най-старите породи, създадена от човека. Зайците са едри, с дълго и замускулено тяло. Главата е масивна, но е хармонично свързана с трупа. Ушите са правостоящи, дълги 20 - 22 см. Гърдите са широки и дълбоки. Гърбът е прав, а крупата е закръглена. Всички части на тялото са добре замускулени. Възрастните женски зайци имат добре развита кожна гънка (гердан). Средната жива маса е 6 - 7 кг, но се срещат екземпляри с маса до 12 кг. Дължината на тялото е 65 - 70 см, но отделни животни достигат 1 м .Цветът на космената покривка е сив, тъмносив, желязносив или черен с известно просветляване на гърдите, корема и вътрешната част на краката до снежнобяло. У нас най-широко разпространение има сивата и тъмносивата разновидност. Плодовитостта на зайците е висока. Те раждат 8-10 зайчета, а често пъти и повече. Зайкините са добри майки и добре отглеждат малките. Зайците от тази порода са едни от най-къснозрелите и се използват за разплод на 10 - 12-месечна възраст.

В нашата страна Белгийският великан е претърпял някои промени. Поради това, че не е водена целенасочена развъдно-подобрителна работа, заекът е с по-ниска жива маса в сравнение със стандарта на породата, по-скорозрел е (за разплод се използва на 8 - 10-месечна възраст) и има по-лека костна система.
Младите зайци стават годни за клане на 4 - 5-месечна възраст, когато мускулатурата е добре развита и е благоприятно съотношение месо - кости.
Зайците от тази порода и кръстоските й заемат голям дял от всички породи отглеждани у нас зайци.

БЯЛ ВЕЛИКАН

Породата е създадена през XIX век в Германия чрез отбор на зайци албиноси от породата Белгийски великан. Космената покривка на Белия великан е бяла със силен блясък и голяма гъстота по цялото тяло. Очите му са безцветни, но изглеждат червени поради това, че прозират кръвоносните съдове. Появата на каквито и да е цветни петна показва нечистопородност. Белият цвят на космената покривка, равномерната гъстота, еластичността и блясъкът в съчетание със сравнително големите размери на кожите ги правят много ценени от кожухарската промишленост. Те може да се обработват както в естествения им бял цвят, така и след боядисване да се използват за имитация на ценни дивечови кожи.
По големина и телосложение Белият великан прилича на Белгийския великан. Главата е средно голяма, с правостоящи уши, дълги 16 - 18 см. Тялото е дълго 60 - 65 см, а обхватът на гърдите - 35 - 40 см. Средната жива маса на възрастните животни е 5,5 - 6,5 кг. Костната система е здрава и лека, което повишава месодайните му качества. Плодовитостта е висока - 8 - 10 зайчета. Характерно за зайкините е, че са добри майки.
Зайците от породата Бял великан са средно скорозрели и за разплод могат да се използват на 6 - 8-месечна възраст. При интензивно отглеждане малките зайчета стават годни за клане на 3 - 4-месечна възраст.
При промишлено кръстосване добри резултати се получават, когато Белият великан се използва като бащина порода. През последните години числеността му чувствително намаля за сметка на новите тясно специализирани породи за месо, като Бял новозеландски и Калифорнийски заек.

БЯЛ НОВОЗЕЛАНДСКИ ЗАЕК

Зайците от бялата новозеландска порода са тясно специализирани за производство на младо заешко месо. Животните са създадени през 1910 г. в САЩ. За първи път са внесени в България през 1970 г. През последните години масово се отглеждат в страната.

Живата маса на възрастните животни е 4,5 - 5,2 кг. Дължината на тялото е 47 - 49 см. Зайците имат добре изразени месодайни форми, средно дълго, закръглено тяло, добре развита задна част, широки лопатки, добре замускулена и къса шия и широк гръб. Цветът на космената покривка е бял. Появата на петна (черни, сиви, кафяви, жълти и т. н.) показва нечистопородност. Ушите са правостоящи, дълги 10-11 см. Очите са безцветни като при всички албиноси, но изглеждат червени, тъй като прозират кръвоносните съдове на очното дъно, а ноктите на краката леко розовеят.
Зайкините много добре понасят така наречените уплътнени озайчвания, т. е. те се заплождат до 10-ия ден след раждането. В развитите страни от тях получават по 7 - 8 озайчвания, а в Италия при производствени условия са успели да получат 10 раждания за година. В САЩ при експериментални условия са получени 11 раждания от зайкиня за една година. Тези уплътнени озайчвания се получават в резултат на целенасочено водената развъдно-подобрителна работа в съчетание с балансирано хранене и добре организирано гледане на зайците.
С усъвършенстване на технологията на отглеждане и хранене се ликвидира опасността от аборти, обуславящи се от недоимъчно хранене.
Зайкините се отличават с голяма скорозрелост, плодовитост, висока млечност и добри майчини качества. Те се използват за разплод на 4 - 4,5-месечна възраст. Раждат 8-10 зайчета, а често пъти и много повече. При отглеждане на зайчетата до 3-месечна възраст и при хранене с целодажбени гранулирани фуражи те достигат жива маса 2,3 - 2,5 кг, като за 1 кг прираст изразходват 2,8 - 3 кръмни единици.

КАЛИФОРНИЙСКИ ЗАЕК

Калифорнийският заек е създаден в САЩ по метода на сложното възпроизводително кръстосване. Първоначално през 1923 г. са кръстосвани зайци от породата Чинчила с бели новозеландски зайци. Получените кръстоски отново са кръстосани през 1928 г. с хималайски зайци, след което се преминава към вътрешно развъждане.

Калифорнийските зайци, както и новозеландските се характеризират с добре изразени месодайни форми. Те имат малка, лека и слабогърбоноса глава, къса и добре замускулена шия и дебел слой мускулатура в областта на гърба. Ушите са правостоящи с дължина не по-малка от 10,5 - 11 см. Тялото е късо, широко и набито. Костната система е здрава и лека. Оцветяването е бяло, като ушите, муцунката, лапите и горната част на опашката са черно или тъмнокафяво оцветени, т. е. оцветяването е наследено от Хималайския заек.

Калифорнийските зайци са едни от най-скорозрелите. Те се използват за разплод на 4,5 - 5-месечна възраст. Млечността на зайкините е висока и те изхранват 7-8 зайчета. Живата маса на възрастните животни е 4,5 - 5,2 кг. В млада възраст растат много интензивно и на 3-месечна възраст достигат жива маса 2,3 - 2,5 кг, като по продуктивни показатели не отстъпват на белите новозеландски зайци.

При отглеждането на зайците от бялата новозеландска и калифорнийска порода трябва да се имат предвид някои особености:

1. Поради голямата им скорозрелост зайците са предразположени към затлъстяване в млада възраст.

2. За разплод трябва да се използват не по-късно от 4,5 -5-месечна възраст.

След започване на размножителния процес при нашите условия най-добре е зайкините да се заплождат между 10-ия и 20-ия ден след раждането. При екстензивно използване зайкините затлъстяват и трудно се заплождат. Опитът в развитите страни показва, че добри икономически резултати от скорозрелите породи се получават при интензивното им използване. Много добри се смятат тези зайкини, от които могат да се получат от 8 до 10 и повече последователни озайчвания.

4. При развъждането на белите новозеландски и на калифорнийските зайци изискването е животните като възрастни да нямат по-висока жива маса от стандарта за двете породи. При повишаване на живата маса животните страдат от пододерматити, което води до рязко намаляване на продуктивността им. При отбора на зайци за разплод е необходимо да се обръща внимание на признака окосменост на лапите. В Италия, Франция и други страни се води задълбочена селекция по този показател.

5. Белите новозеландски и калифорнийските зайци дават много добри резултати при промишленото им отглеждане. Техните приплоди, отглеждани в клетки с решетест под, по-леко понасят „стреса от отбиването" и по-малко страдат от заболявания на лапите (пододерматити).

На базата на Белия новозеландски и на Калифорнийския заек в Унгария през 70-те години е създаден хибридът Бял бисер. За целта кръстосват зайкини от бялата новозеландска порода с мъжки калифорнийски зайци. Получените женски кръстоски покриват с мъжките зайци от майчината порода, т. е. с бели новозеландски. Получените по този начин хибриди (Бял бисер) се характеризират с по-висока жизнеспособност и са по-устойчиви на заболявания.

ПЕПЕРУДА
От зайците за месо в много райони на страната се отглежда породата Пеперуда. Характерна за зайците е оригиналната окраска. На белия фон на космената покривка на гърба преминава прекъсната ивица от черни или тъмнокафяви влакна, на муцунката, около очите и на хълбоците има тъмни петна, наподобяващи пеперуда. Ушите и горната част на опашката са тъмно оцветени. Живата маса на зайците е 4,3 - 4,5 кг. Зайкините се характеризират с добри майчини качества. Зайчетата се използват за клане на 4 - 4,5-месечна възраст. На същата възраст се използват и за разплод.

Няма коментари:

Публикуване на коментар