Развъждане на зайци

Екстериор и конституция.


Конституцията е съвкупност от анатомо-морфологичните, физиологичните и биологичните свойства на организма като цяло. Свързана е с продуктивните качества и здравословното състояние на зайците и е изключително важен показател за развъдната им стойност.

Изучаването на конституцията на зайците, както и при другите животни, започва с опознаването на техния общ външен вид (екстериор). Екстериорът е съотношението между отделните части на тялото, които характеризират външните форми на животното. Съществува тясна връзка между екстериора и здравословното състояние, правилния раствж, развитието и продуктивните качества на зайците.

За преценяване на екстериора се използват няколко метода:

a) Обща окомерна преценка;

b) Бална (пунктова) преценка;

c) Преценка чрез телесни измервания;

d) Преценка чрез метода на индексите;

e) Преценка чрез графичния метод;

f) Фотографиране на животните.

Обща окомерна прецека. Животните се оглеждат и опипват, като се преценяват отделните части на тялото. Този метод на преценка е най-труден. Може да се прилага успешно само при натрупване на голям опит и знания отностно особеностите в телосложението на зайците от една или друга порода. Общата окомерна преценка дава възможност да се видят всички видове особености в устройството на животното, да се види и да се прецени екстериорът му като цяло. Чрез нея може да се съди за хармоничността във външния вид на заека, за изравнеността на породния тип, за продуктивното направление и за относителното развитие на отделните части. Окомерната преценка на екстериора започва от главата и постепенно преминава към гърдите, гърба, поясницата, крупата, крайниците и космената покривка. В резултат от обстойния преглед на отделните части се прави преценка на формата и на общия вид на тялото.

Пунктова (бална) преценка. За по-голяма обективност на окомерната преценка при животните с различно продуктивно направление, а също и за сравняване на екстериора на отделни индивиди като цяло в много страни са приети скали за екстериорни оценки. Съгласно с тези скали за всяка част от тялото (или за група от части) в зависимост от значението, което има в общата оценка, се дават определен брой пунктове (балове). Пунктовата оценка обикновено се използва при преценяването на зайците за участие в изложби и прегледи.

Преценка чрез телесни измервания. Телесните измервания на зайците дават възможност да се направи по-точна преценка на ектериора. Чрез тях може да се контролират правилният растеж и развитието на младите животни, да се прецени телосложението на отделното животно или група животни и да се сравнят.

Преценка чрез метода на индексите. Чрез индексите се изразяват процентно анатомични или функционално свързани и зависими измерения, които характеризират пропорциите на тялото, развитието на организма и особеностите в телосложението на животното.

В зайцевъдството при определяне на конституционалния тип най-широко се използва индексът на сбитост, или, както още се нарича, индексът на широкогръдност или тесногръдност.

Преценка чрез графичния метод. Този начин обработване на измеренията е по-нагледен, отколкото изчисляването на индексите. Същността му се свежда до следното. Средните измерения на дадена порода, стадо или група се приемат за 100%, а средните измерения на изследваната група животни или на едно животно се изчисляват в процент от тях. Чрез графичния метод се характеризират особеностите в телосложението на различните породи или на отделни групи и типове животни в рамките на една порода.

Фотографиране на зайците. Снимките трябва да бъдат добре направени и зоотехнически издържани. До голяма степен сполучливостта на фотографията зависи от позата, мястото и фона, на който се снима.

Най-добре е снимките да бъдат цветни. Те дават възможност да се видят освен отделните части на тялото още и богатството на естественото оцветяване на космената покривка. Чрез тях сполучливо се преценя типичността на оцветяването на косъма за всяка порода.

Методи на развъждане.

В зайцевъдството се използват и двата метода на развъждане: чистопородно и кръстосване.

Чистопородно развъждане. При този начин на развъждане се съешават мъжки и женски зайци от една и съща порода, за да бъдат закрепени ценни наследствени признаци. Целта на това развъждане е да се запазят и да се усъвършенстват продуктивните качества на културните породи. Биологичната същност на чистопородното развъждане се състои в това, че при съешаване на относително еднородни и близки по произход чистопородни зайци в продължение на няколко поколения се стига до значителна наследствена устойчивост. Получените наследсвено устойчиви животни може да се използват като подобрители на други породи с по-ниска продуктивност или на безпородни зайци.

Задължителен елемент на племенната работа при чистопородното развъждане е да се извърши отбор на мъжките разплодници с най-добър произход и висока продуктивност. Следващият етап е преценка на наследствените им свойства по качеството на тяхното потомство. За това особено благоприятстват биологичните особености на зайците – къса бременност, многоплодие, усилен растеж в млада възраст и голяма скорозрелост. Всичко това ги характеризира като животни с висок размножителен коефициент. Мъжките разплодници, получили най-висока оценка по качество на приплодите, твърдо предават племенните и продуктивните качества на потомството си. Такива животни стават родоначалници на линии.

Чистопородното развъждане изисква от специалиста задълбочено познаване на историята на създаване и произхода на породата, с която работи. Той трябва да е добре запознат с особеностите на конституцията, екстериора и продуктивните качества на най-добрите животни или група животни в страната и да проучи добре тези качества на зайците в стопанството в което работи. Само при тези условия може да се разчита на успех в усъвършенстването на племенните и продуктивните качества на зайците.

Съществуват генеалогични и заводски линии. В генеалогичната линия влиза цялото потомство на родоначалника на линията, получено от неговите синове, внуци, правнуци и т.н., независимо от типичността на животните и тяхната продуктивност. В заводската линия се включват само тези зайци, които освен че имат общ произход, се характеризират и със значително сходство помежду си, имат определен тип стандарт за дадената линия. Това сходство на типа се постига чрез селекция, която се води по типичните за линията признаци, по които се извършва отборът на животните.

С цел да бъдат закрепени положителните качества на родоначалника на линията често се практикува родствено съешаване, което може да бъде умерено и близко.

При родственото съешаване (инбридинг) мъжките и женските полови клетки са много близки помежду си, в резултат на което стимулът на развитие на зародиша силно намалява. Получените по този начин зайци растат бавно, имат понижена плодовитост и намалена продуктивност. С повишаване степента на инбридинг възпроизводителните способности на мъжките разплодници намаляват. Такива зайци лесно се поддават на заболявания. При зайкините броят на мъртвородените, уродливите и нежизненоспособните зайчета е голям. Това налага родственото съешаване да се използва внимателно. Обикновено то се допуска в селекционно-племенните стопанства при създаването на нови породи и при усъвършенстването на съществуващите, като задължително се придружава от отбор на конституционно здрави животни.

Племенната работа по създаването на линии трябва да става чрез създаване на различни бащини и майчини линии.

При селекцията на бащини линии главното внимание трябва да се съсредоточи върху редица показатели. Един от тях е разходът на фураж за 1 kg прираст. Друг важен признак е месната скорозрелост на зайците. На 2-месечна възраст те трябва да достигнат 1,6 – 1,8 kg, на 3-месечна – 2,5 – 2,7 kg жива маса. Кланичният рандеман трябва да бъде 55 % и повече при високо качество на изравнени трупчета. Мъжките зайци, които се използват за продължители на линията, трябва да бъдат проверени и по качество на потомството.

При селекцията ма майчините линии основното внимание се съсредоточава върху възможността за получаване на не по-малко от 5 озайчвания през годината, висока плодовитост, висока млечност и добри майчини качества.

Опитът показва, че когато се кръстосват зайци от неродствени линии и семейства при проверена добра съчетаемост може да се получат много ценни животни, които да станат родоначалници на нови, и т.н. синтетични линии. Те са продукт на генетично по-разнородни съешвания. Установено е, че ефектът от кръстосването на такива линии при сполучливо съчетание може да надхвърли 20 – 25 % годишна продуктивност на зайкините.

Кръстосване. Кръстосването намира широко приложение в световната зайцевъдна практика. Използва се за създаване на нови породи, за усъвършенстване на съществуващите и за използване на ефекта на хетерозиса.

При кръстосването се съешват зайци от различни породи. Полученото потомство носи наименованието кръстоски. По-голямото генетично разнообразие на родителите определя по-богатото генетично разнообразие на кръстоските, при които често се наблюдават полезни новообразувания. Впоследствие чрез съответен отбор и подбор в кръстоските може да се съчетаят желаните качества на изходните породи.

Важен момент за получаване на добри резултати при кръстосването е правилният избор на породите и на отделните индивиди. Решаващо значение имат също така добрите условия на хранене, отглеждане и грижа за кръстоските.

Възпроизводително кръстосване. Използва се обикновено при създаването на нови породи. Различават се просто (с участието на две породи) и сложно (с участието на три или повече породи) кръстосване с различни схеми на кръстосване. Чрез просто възпроизводително кръстосване са създадени съветските породи Сив великан, Уедрена чинчила, Бял пухов заек и българската породна група Виенчин.

Чрез сложно възпроизводително кръстосване са създадени породите Черно-кафяв заек, Съветски мардер, Воално сребрист, Калифорнийски заек и др.

Успехът на възпроизводителното кръстосване зависи от правилния избор на породите, от доброто познаване на техните качества и т.н. След получаването на кръстоски от желания тип се започва доста сложното т.нар. вътрешно развъждане и създаването на животни с устойчива наследственост. Възпроизводителното кръстосване (простото и сложното) обикновено се използва в племенните стопанства и зайцеферми при учебните заведения и научноизследователските институти. Тези стопанства разполагат с висококвалифицирани селекционери.

Поглъщателно кръстосване. Този начин на кръстосване се практикува, когато развъжданите породи зайци са с ниски продуктивни киачества или са безпородни (безсистемно получавани кръстоски). Подобряването се осъществява чрез кръстосване между нископродуктивната порода и породата подобрителка. Получените мъжки кръстоски се изключват от разплод, а женските, наречени първо поколение, се покриват с мъжки разплодници от породата подобрителка. Приплодите, получени от кръстосването на някои женски зайци от първо поколение с мъжки разплодници от породата подобрителка, са второ поколение и т.н.

Променливо кръстосване. Използва се за получаване на стокови животни с по-висока жизненоспособност, плодовитост и телесна маса. Същността му се изразява в получаването на кръстоски, които в редица поколения последователно се съешват с изходните породи. Когато в кръстосването участват две породи, то е просто, а когато вземат участие три или повече породи – сложно.

Простото и сложното променливо кръстосване може да бъдат прилагани в стоковите ферми, като за това се използват породи с еднакво оцветяване на космената покривка. Стопанството, в което се използва този начин на кръстосване, трябва да има чистопородни мъжки зайци от две или три породи.

Променливото кръстосване не е намерило широко приложение в зайцевъдната практика.

Промишлено кръстосване. Този начин на кръстосване се използва в неплеменните стопанства за получаването на кръстоски първо поколение. Поради обогатения генетичен заряд получените животни обикновено са по-жизненоспособни и плодовити, имат бърз растеж в млада възраст, по-добре усвояват фуражите и са по-устойчиви на заболявания в сравнение с изходните чистопородни зайци.

Промишленото кръстосване не винаги дава добри резултати. Не се препоръчва да се узвършва кръстосване между специализираните породи за кожи и за заешка вълна. Във всички случаи това ще доведе до влошаване както на кожата, така и на вълната.

Вливане на кръв. Този начин се използва за отстраняването на някои недостатъци или за подобряване на отделни качества на високопродуктивни породи. За подобрителка обикновено се избира порода, сходна с подобряваната, но лишена от тези недостатъци, или със силно изразени качества, които са недостатъчно развити в подобряваната порода.

Вливането на кръв се използва в племенните стопанства и протича в три етапа. През първия етап мъжките зайци от породата подобрителка се кръстосват с женските зайци от подобряваната порода. От получените кръстоски I поколение се избират най-добрите мъжки, които се използват за покриване на зайкините от подобряваната порода. През втория етап се получават потомци от няколко поколения в резултат от обратно кръстосване на отбраните мъжки разплодници – кръстоски с чистопородни зайкини от подобряваната порода. През третия етап, или т.нар. заключителен, има достатъчно типични за основаната порода животни, при които се преминава към вътрешно развъждане.

Бонитиране.

Бонитирането е важен момент в развъдно-подобрителната работа при зайците. Неговата цел е да се направи всестранна индивидуална преценка на племенниците и продуктивните качества на зайците. От една страна, отделят се най-добрите животни и се определя тяхното по-нататъшно използване, а, от друга, бракуват се всички индивиди, които не отговарят на изискванията за племенни животни.

Бонитирането се провежда във всички племенни и стокови стопанства, обикновено през ноември и декември, като линеенето е приключило и космената покривка е в най-добро състояние.

Преди бонитирането всички категории зайци в стопанството трябва да бъдат в развъдна кондиция. Това налага 15 – 20 дни преди бонитирането дажбите на някои зайци, при които се наблюдава затлъстяване, да бъдат намалени, а на отслабналите – увеличени.

Организацията и провеждането на бонитирането в стопанството се възлага на главния зооинженер с участието на зоотехника селекционер, ветеринарния лекар и опитни зайцевъди.

Преценка по породност. При нея към чистопородните се отнасят тези зайци, които са родени от родители от бонитираната порода. Чистопородността им се установява от зоотехническите документи. Към тях се отнасят и зайците кръстоски от IV поколение, които са получени чрез поглъщателно кръстосване и са с добре изразен тип на породата.

Преценка по растежа и развитието на зайците. Тази преценка се базира на индивидуалните данни от живата маса, взета през различните им възрасти с точност до 0,1 kg.

Преценка по телесложение. Извършва се окомерно по степента на развитие на костите, широчината и дълбочината на гърдите, формата и размера на главата, линията и формата на гърба, здравината и постановката на краката и окосмеността на лапките.

Като големи недостатъци в телосложението се смятат слабите и лошо развити кости, шараноподобният или провисналият гръб, тесните и плитки гърди, изкривените и неправилно поставени крака, срязаната или провисналата крупа.

Всички животни без недостатъци в телосложението се отнасят към клас елит и I клас, животните с един-два малки недостатъка – към II клас, а с няколко недостатъка – към III клас. Зайците с големи недостатъци в телосложението се изключват от разплод.

Преценка по гъстота и изравненост на космената покривка. Извършва се окомерно чрез палпация (опипване) и по големината на дъното на розетката. По големината на дъното на розетката в областта на гърба и страните се определя гъстотата, а изравнеността – чрез съпоставяне на големината на розетката в областта на крупата, гърба и почсницата.

Преценка по цвета на космената покривка. При зайците за месо и кожи тази преценка се извършва окомерно на дневба светлина. За животните със зонално оцветяване на осилестите влакна оценката се прави по характера на розетката на бута, гърба и страните. Зайците с нетипично за дадена порода оцветяване се бракуват. В зависимост от оцветяването на космената покривка зайците от бонитираната порода се разделят в съответните класове.

Преценка по пуховата продуктивност. При възрастния заек от породите за пух пуховата продуктивност се определя от количеството пух, получено за цялата година, а при младия – от сумарното количество, получено, когато той е на 2- и 4-месечна възраст.

Преценка по плодовитост. За възпроизводителните качества на зайкините се съди по количеството и качеството на родените и отгледани зайчета. При възрастните зайкини тази преценка се прави според отбитите най-голям брой зайчета от две озайчвания. Плодовитостта на мъжкия разплодник се определя по процента на оплодените от него зайкини в продължение на една производствена година.

В резултат от бонитирането всички животни в едно стадо получават класна оценка. Получилите най-висока оценка се използват за попълване на племенното ядро и на останалата част на собственото стадо. Данните от бонитирането се използват за съставяне на план за селекционно-племенна работа, за преценяване на извършената развъдно-подобрителна работа, на начина на хранене и отглеждане на зайците.

Отбор и подбор в зайцевъдството.

Отбор. При отбора на зайците от голяма група животни се отделят такива, които със своите продуктивни качества представляват интерес за по-нататъшната развъдна работа. Правилно провежданият отбор, съчетан с други мероприятия в стопанството, води към непрекъснато усъвършенстване на продуктивните качества на зайците. Чрез отбора се отделят такива животни, които се отличават не само с добра и висока продуктивност, но имат и способността положително да реагират на подобрените условия на хранене, на начина на отглеждане и на грижите, полагани за тях.

Целесъобразно е отборът на зайците за разплод да се извършва по комплекс от стопански полезни признаци. Най-важните от тях в зайцевъдството са живата маса, възпроизводителната способност, гъстотата, изравнеността и оцветяването на космената покривка, телосложението, скорозрелостта, месодайността, жизненоспособността. За тази цел се използват данните от бонитирането, като се отбират висококачествени млади животни по показателите от контрола на продуктивните им качества.

С напредването във възрастта екстериорните особености и стопанските качества на зайците (телесната маса, качеството на космената покривка и др.) се изменят. Поради това в зайцевъдството е прието да се извършва многостепенен отбор в зависимост от възрастта на животните.

Отбор на зайците по произход. Практикува се в племенните стопанства. На базата на тези данни може да се определят породността на заека, на основата на какво съешаване (родствено или непосредствено) е получен, степента на родство, принадлежността към дадена линия или фамилия. По данните за произхода на животните може да се направи ориентировъчно заключение за наследствената ценност на даден заек.

Отбор по екстериор и продуктивност. При отбора на зайците по екстериор се обръща внимание на здравината на костите, доброто развитие на мускулатурата и хармоничността в телосложението. В племенните ферми, особено в тези от тях, където се практикува промишлено кръстосване, основното внимание се спира върху общото добро развитие на зайците.

Интензивните методи на селекция при промишленото отглеждане на зайците за месо измениха и основните селекционни признаци за породите, специализирани за месо. По-важните от тях са плодовитостта на зайкините, интензивността на растеж на зайчетата, оползотворяване на фуражите. Значително място се отделя на морфологичния строеж на трупчето, при което стремежът е да се получат оптимално съотношение между мускулатурата, тлъстините и костите, както и оптимален кланичен рандеман. Важен селекционен показател е приспособеността на зайкините за интензивно използване. Отбират се такива зайкини, които понасят добре заплождането след озайчване върху решетъчен под и имат спокоен нрав.

Отбор по качества на потомството. Мъжките и женските зайци се оценяват по качества на потомството в племенните зайцеферми. Особено важна е тази оценка за мъжките разплодни зайци, тъй като от тях се получават много повече животни, отколкото от женските.

Изпитването на мъжките зайци по качествата на тяхното потомство е един от начините за тчхното оцеляване. Изпитването трябва да стане във възможно най-ранна възраст, за да има възможност при положителна оценка тези животни интензивно да бъдат използвани по-дълго време.

За племенните качества на изпитваните мъжки се съди по резултатите от сравнителната оценка на тяхното потомство на други мъжки, със средните показатели на техните връстници или със средните показатели на стадото.

Мъжките и женските зайци трябва да се изпитват по качества на тяхното потомство при еднакво добри условия на хранене и отглеждане на всички зайци. В противен случай оценката и отборът на животните по качества на потонството не дават желаните резултати.

Подбор. Подборът е продължение на отбора за осъществяване на общата цел – подобряване на племенните и продуктивните качества на зайците. Подборът се целенасочено съчетаване на най-добрите качества на съешаваните животни с цел да бъде получен определен тип.

В зайцевъдството се практикуват индивидуалният и груповият подбор. Груповият подбор обикновено се използва при развъждането на зайците в неплеменните стокови зайцеферми, а индивидуалният – в племенните. При индивидуалния подбор към зайкините се подбират определени мъжки разплодници. При несполучливо съчетание на родителските двойки дори от най-добрите зайци може да се получат посрествени или незадоволителни резултати. При груповия подбор към зайкините от даден клас се прикрепят съответния брой мъжки разплодници, обикновено от по-висок клас. Подбраните мъжки райци могат да се съешват с всяка зайкиня, която влиза в тази група. Различават се още еднороден (хомогенен) и разнороден (хетерогенен) подбор.

При еднородния (хомогенния) подбор се цели чрез съешаване на мъжки и женски зайци с еднакъв характер на продуктивност и телосложение да се закрепят и да се усилят в потомството ценните качества на родителите. Еднородният подбор дава много добри резултати, когато се провежда в продължение на няколко поколения при условия, благоприятни за развитието на признаците, по които се води селекцията. Продължителното използване на еднородния и едностранчив подбор, както и родствено съешаване може да доведе до намаляване на жизненоспособността на зайчетата, което от своя страна води към други нежелани последици по отношение на стопанските качества.

При разнородния подбор към мъжкия разплодник със силно изразено ценно качество се подбират зайкини също с ценни качества, но различни от качествата на мъжкия. Целта на този подбор е да се получат животни, които съчетават ценните качества на двамата родители. Често чрез разнородния подбор зайцевъдът селекционер се стреми да формира в потомството нови ценни признаци чрез положителните качества на мъжките зайци. Получените в резултат от разнородния подбор животни с по-богата, но разклатена наследствена основа и повишена жизненоспособност. Те по-лесно се поддават на влиянието на външната среда. Разнородният подбор намира широко приложение в стоковите ферми и в частните стопанства, но се използва и в племенните стопанста.

Необходими предпоставки за развъдно-подобрителната работа.

Целта на развъдно-подобрителната работа независимо от прилаганите методи на развъждане се състои в постоянно усъвършенстване на племенните и продуктивните качества на животните. За да може да стане това, необходимо е основно да се познават качествата на развъжданите зайци и правилно да се преценяват. За извършването на такава преценка са необходими номериране на зайците, контрол на продуктивните качества и на произхода им, документиране на този контрол и т.н.

Номериране. Чрез него се дава възможност да се знае произходът на зайците, да се организира контрол на продуктивните качества на възрастните животни и да се следи развитието на малките зайчета. За разлика от другите животни зайците не може да се номерират при раждането им. Това става при тяхното отбиване. В зайцевъдството се използват два начина на номериране. Ушните метални марки, на които предварително се начуква индивидуалният номер на заека, се практикуват и при развъждането по линии на промишлено отглежданите зайци. Използват се цветни метални марки, като за всяка линия има определен цвят. Втория начин е по-трудоемък, но по-сигурен, е чрез татуиране. При правилно извършване заекът получава номер, който остава за цял живот.

Контрол на продуктивните качества. Обхваща плодовитостта на зайкините майки, млечността им, живата маса и вълнодобива при породите, специализирани за вълна.

Плодовитост на зайкините. От нея зависят количеството месо, получено за една година, броят на получените кожи, а също и вълнодобивът, ако са от породи за вълна. Плодовитостта зависи от индивидуалните качества на зайкинята, от възрастта й, от възрастта и наследствените качества на мъжкия разплодник и от начина на хранене и отглеждане на зайците. Важен показател, който подлежи на контролиране, е броят на отбитите зайчета. По него се съди за майчините качества и за млечността на зайкинята.

Млечност. Има огромно значение за високата интензивност на растеж на зайчетата в млада възраст. Контролира се по два начина: 1 - чрез абсолютната млечност и 2 – чрез условната млечност.

Жива маса. Дава сведения за месодайността и скорозрелостта на зайците.

Вълнодайност. Извършва се само в племенните стопанства, чрез ресане или стригане. Качества на вълната – гъстота, дължина, нежност и цвят – определят се при бонитирането.